Гьокчеада. Рай на земята

Gökçeada (Гьокчеада) в превод от турски означава небесен остров. Ίμβρος (Имброс) в превод от гръцки е вятър. С тези две имена е познат и днес островът, определен в туристическите каталози като един от най-красивите, които трябва да посетим. В тях пише „веднъж в живота“. Когато обаче си тръгнете от там, сетивата ви ще знаят, че този път няма да е единствен. „Веднъж“ ще порасне в желание за „всяко лято“.

Креактив ПР, Яна Борисова, ПР агенция Варна IMG_20160606_181133

Преживяното с всички сетива обикновено се помни дълго. Става част от лична история, която може да се разказва като приказка… Така се случва с местата, до които стигаме; с хората, които са намерили врата към живота ни или на които сме отворили ние, за да влязат; с всяка любов, в която растем, променяме се, живеем и която не забравяме. За мен Гьокчеада е всичко това – хора, място, любов, дух.

Аз преживях моето „веднъж“ на Гьокчеада като открито усещане на свободата, която обичам да определя дните ми. Свободата, като бягство на духа от големия град и възможност да видя хоризонта навсякъде, без някой да пречи на „картината“. За Гьокчеада тръгнах с идея за презареждане. И се върнах влюбена в остров – място, на което мога да изхвърля часовника си, обувките си и всички работни тефтери. И страховете си, за да се открия цяла.

Преди време – няколко месеца, не помня точно – бях на кино с дъщеря си. Анимация за човешките емоции и чувства – тъга, любов, радост, съмнение. Филмът започна с много силна метафора за срещите в живота като острови. Понякога морето ни потапя, преди да се озовем срещу остров, който няма да ни остави сами… След прожекцията тогава и след едно интервю, което наскоро четох, си спомних за думите на Георги Господинов, че ако искаш да пишеш за бамбук, сам трябва да бъдеш бамбук… Сега пиша за Гьокчеада, и сякаш се питам мога ли да бъда този остров с всичко онова, което дава на своите гости – спокойствие, полет, мечта?! Ако съм Гьокчеада, какво бих ти казала?!  На теб, който стягаш багажа си, за да пътуваш към мен. Бих искала на брега да слязат тези хора, които знаят, че обикновеното щастие е лесно постижимо, когато си добър човек; които скачат смело в дълбоките води и имат таланта да чуват вятъра. Защото вятърът на моя остров разказва истории…

IMG_20160607_101942

IMG_20160607_112639

IMG_20160607_113524

За Гьокчеада чух за първи път от разказ на колега в радиото – райско място за сърфисти, които сънуват посоката на вятъра и силата му, а морето ги вика. Със сърф. Не знаех, че освен райски и ветровит, островът е и „бавен“: бавното живеене тук е не просто екзистенциален ритъм, а философия за постигане на щастие. Точно поради това няма как да не обикнеш мястото.

Тake a breath and slow down. Така започва разговорът с трима млади хора, които наричат себе си щастливи без „ако“ и „но“. Ипек е управител на хотел в центъра на града Гьокчеада, завършила е бизнес администрация в Истанбул и част от образованието си получава във Великобритания. Понякога ходи на работа с кучето си Акита. Илджан, наричат го Джани, има свое сърф училище – Chelik surf school. Емин е инструктор по кайт сърф. Двамата са съседи по плаж. И Ипек, и Джани, и Емин пазят тази земя, не само защото е родното им място, а защото са избрали да останат.

Ипек

12227016_1093197004033029_5694543325804766225_n

Джани

IMG_20160607_112013

Емин

IMG_20160607_102900

Ипек разказва, че според  митовете този остров е принадлежал на Посейдон. „Гьокчеада е райски остров, храната е сертифицирана като био, туристите са преди всичко гости, а вятърът изчиства страхове и колебания. Казваме, че животът е бавен, но това не означава, че е скучен. Напротив. Предлагаме разнообразни спортни дисциплини – трекинг, велотур на острова, подводно гмуркане и риболов и разбира се сърф. Плажовете за уинд- и кайтсърф са един до друг. Когато пристигнете, сами ще усетите, че вече не бързате за утре, защото най-важно остава усещането от днешния ден. Защо да бързаме, когато днес животът ни предлага толкова много. Тук имаме всичко, което ни прави щастливи по обикновен начин: слънце, вятър и вода. Дори през декември понякога е 18 градуса. Храната е много вкусна и чиста, тъй като не развиваме индустрия на острова. И ако обичате морски ястия, вкусовите ви рецептори ще познаят блаженството. В кухнята готвим според местните традиции, като ползваме зехтина от маслината „Ладолия“. Предлагаме  различна риба, октоподи, калмари и биозеленчуци и биоплодове.

На гостите в хотела пожелавам да отдадат времето на себе си, да се оставят на девствеността на природата и на искреното и чистото отношение на местните хора. Да си позволят да мечтаят, защото Гьокчеада е идеалното място за това. Под звездите на небето и на брега на това море, в което залязващото слънце слиза много красиво, мечтите изглеждат близки и възможни.“

А твоята мечта… Моята мечта е толкова обикновена, колкото животът на острова. Искам да не губя умението да живея просто. Знаеш, че да живееш щастливо може да звучи простичко, но да живееш обикновено и това да ти носи щастие, вече е трудна задача. Ако някой мисли, че луксът на всекидневието като мобилен телефон и перфектна връзка с интернет ще му липсва, значи на нашия остров ще му бъде малко по-трудно, но скоро след това ще забрави за телефонния указател. Природата тук няма да позволи да не я забележите докато търсите мобилния си и умен телефон.

Гърци и турци живеят заедно на острова в разбирателство и уважение към ценностите на двете култури, без да разделят историята на дати, в които това райско място е било във владение на единия или на другия народ. До 1923 г. Гьокчеада е гръцки остров, след това е в пределите на турската държава. След масовото изселване на гърци (между 1923 и 1940 г. ), през последните няколко години те се връщат по родните си места. От 8000 души население днес в Имброс живеят близо 500 гърци в общо четири села, едно от които е Зейтинли.

Ипек: „Живеем заедно и това не ни пречи. Когато ме срещне грък, ми казва – „Ипек, всичко върви добре, нали? Машаалла“. Уважението е дори в този поздрав, който е на моя език. Лоши хора има навсякъде по света, но тук населението е много дружелюбно и гостоприемно. И затова желанието ни е и туристите да бъдат добри. Животът ни в разбирателство не е цел – това е философия, която ни определя и ни свързва. Стремим се към чистота на живота със съзнание, че не всичко, което ни привлича, ни принадлежи. Не земята принадлежи на нас, ние сме нейни. Тук не е важно какво си завършил, а какъв човек си.“

13419221_1225323500820378_7607043547547969524_n

IMG_20160607_112303

Илджан Челик притежава училище за уиндсърф на плажа Кефалос – един от петте на Гьокчеада. Днес продължава да учи български, след като преди години чува тази реч от първите българи, открили острова като рай за сърфистите. От тях се учи и да управлява платното. Когато е на 8 години, Илджан се запознава с Иван, Коко и Калоян – и тримата от София. Днес малко хора знаят, че Гьокчеада е наречен Лудият остров – на името на сърф училището на Иван – Crazy Island.

„Сега съм на 23 години. Тогава, преди 15 години, за първи път видях тези три момчета да карат сърф и разбрах, че морето ме вика. Тогава имах желание да усетя вятъра със силата, която те притежаваха, но нямах смелостта да започна да се уча… Минаха две години преди първия ми урок по уиндсърф. Бях на 10. В същата година семейството ми отвори пансион на брега на Кефалос, върху парче земя, което е наша собственост. На същото място и днес развиваме семеен ресторант. С настаняването на гостите са ангажирани родителите ми. Аз, по-малкият ми брат и сестра ми държим сърф училището. Благодарен съм, че трите момчета от България са имали ентусиазма и лудостта да обикалят бреговете на Турция, за да открият най-добрия вятър. Без тях нямаше да бъда днешния Джани, който е по 6 часа във водата, е щастлив с работата, която има. Всъщност това е не работа, а любов към живота.

Да си сърфист ти трябва доза лудост. Ние сме обсебени сме от вятъра. Случва се по едно и също време на деня да ми пишат по седем-осем души, а въпросът е „Има ли вятър, какъв, колко е силен, от кога е така…“.  Въпросите „валят“ от понеделник, а  в петък всички вече са тук. Колко остават? Пак зависи от вятъра: райският е 10 метра в секунда и духа от северозапад.“

FB_IMG_1465249841573

1900526_10204943892863509_1496667729426961543_o

FB_IMG_1465249619987

Делите два плажа – кайт- и уиндсърфистите? Кой е за истинските мъже и кой е за начинаещите? Моят плаж е Кефалос. Тук карат уидсърфистите, кайтът е в по-бурното море на северната част на брега. Този плаж е особен. Тук, на опашката на острова, има солено езеро и водата от него се изпарява при много горещо време. Тогава вятърът е по-слаб, но става много плътен и без пориви, което е идеално за нашия спорт. Няма как да те „дръпне“, а  за сърфа това е супер яко изживяване.

Кайт- или уиндсърф за начинаещите… Уиндсърфът е лесен на теория, но да се развиваш в него е доста по-трудно. Трябва много добра практика и подготовка. Ако имаш време, започвай с трудното – с уиндсърфа, ако не можеш да си го позволиш, по-добре започни с кайт. За да си достатъчно добър, е необходимо да отделиш цял месец в непрекъсната тренировка. И да имаш времето, дори когато не духа вятър, да влезеш само, за да почувстваш платното и да усетиш стихията. Да се научиш да познаваш вятъра, това е много важно.

Какви туристи идват в твоето училище?  Предимно българи, турци и румънци. В разгара на сезона постоянно има около 250-300 много добри сърфисти. Сезонът е дълъг – от април до ноември. Можеш да караш и през зимата, когато понякога температурата е 18 градуса, вятърът е южен… ако има и слънце, защо трябва да мислиш как изглежда раят. Той е тук.

Какво задържа един млад човек като теб в един бавен град на един луд остров?  О, много неща. Аз не харесвам моловете. Обичам да пазарувам в тях – това е друго, но да живея там – не! Кефя се да седна на плажа, дори и да съм сам. Да чувствам себе си. Това е най-скъпото и не мога да го купя от нито един магазин. Тази свобода постигам на острова. За мен вятърът е живот, а сърфът е моето нещо. Всичко ми е. В началото на сезона във водата прекарвам час, два, три, а в разгара му по 6 часа съм на сърфа. Като преживяване на духа, в тази шир на морето мога да изгубя онази част от себе си, която ме тревожи, защото всички имаме страхове. Но тук мога да заредя душата си. Водата ме изчиства така, както нищо друго. Някои пият алкохол, аз „пия“ безкрая на морето. Това е моето лекарство за постигане на вътрешна хармония.

Утре си тръгвам. Пропуснах ли да видя нещо от Гьокчеада? Залезът. Не можеш да го видиш на друго място в красотата, която има тук.

FB_IMG_1465249810240

Емин срещнахме на плажа, където карат кайт сърфистите. Морето там било за истински мъже, казват. „И за жени също“, отговаря на провокацията Емин. В практиката си като инструктор има ученици от 7 до 70 години. Споделя, че е необходима добра физическа подготовка, минимум 45 килограма телесно тегло и естествено… Трябва и вътрешна лудост, от онази, която не те държи дълго време на едно място.

IMG_20160607_102655

IMG_20160607_102957

Емин ми пожела да се върна в някое следващо лято и да опитам да БЪДА… Птица. Показа ми и поздрава на сърфистите, за да е сигурен че емоцията ми ще говори дълго „кайт, кайт, кайт“. :-)

IMG_20160607_102352

Б.а.: Преди години вървеше един испански сериал, в който пет момчета и две момичета прекарваха заедно синьото си лято. Култово лято. На тях ми приличат Ипек, Джани и Емин – живеят и споделят своето ветровито лято на Гьокчеада. Ветровито лято, в което всеки ден завършва с желание като онзи епизод в „Синьо лято“. Казваше се „Не убивайте моята планета, моля ви!“ А за тримата от Гьокчеада островът е тяхната планета. Да не я замърсяваме. 

………………………………………………………………………………………………………..

Зейтинли, Креактив ПР, ПР Варна, Яна Борисова

Зейтинли… Калдаръм, цикламен зокум, маслини и турско кафе в гръцко село.

Селото е едно от деветте села във вътрешността на Гьокчеада и е сред четирите на острова, предимно населени с гърци. Тук се намира и родната къща на Вселенския патриарх Вартоломей. През миналата година е отворено гръцко начално училище, в което учат само 6 деца. Финансира се от гръцката държава и задължителните езици в образователната програма са гръцки, турски и английски. Пред входа на гръцкото училище има бюст-паметник на Кемал Ататюрк, реформаторът на Турция, утвърдил чрез политиката си редица светски традиции и образование в иначе ориенталския свят.

През последните няколко години Зейтинли става привлекателно място за младите хора, които развиват туризъм, предлагайки настаняване в бутикови къщи и нискоетажни хотелчета. И това село, както и другите гръцки на острова, има свой фестивален ден през август, в който животът е изнесен на улицата. Запазена традиция от миналото е в специален ден всички заедно да извършват ритуално пране, да приготвят храна и да я подреждат на обща трапеза, като разменят подаръци помежду си. Днес е останало ритуалното пране на чамархане (тепавица), където водата е кристално чиста.

Цялата галерия от Зейтинли виж тук: http://www.creaktivepr.com/%d0%b7%d0%b5%d0%b9%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%bb%d0%b8/

IMG_20160607_112532

IMG_20160606_164047

Факти за Гьокчеада, научени в двудневен престой на острова…

От 1923 г. Имброс е във владение на Турция. На острова има 9 села, разположени във вътрешността – 5 гръцки и 4 турски. 30 процента от земята се държи от гърци, които имат къщи тук. Населението е 8000 души. След 1989 г. на острова идват и български турци. Днес те имат свое село – Ширинкьой.

На острова има 65 параклиса, 8 църкви и 11 джамии. Седем от деветте църкви са отворени за религиозни церемонии.

В Гьокчеада три от  училищата за сърф са български.

Най-големият турски остров  - 250 хиляди кв.м с изключително интересен релеф, съчетание на планина с море и природни богатства. Дълъг е 13 километра от север на юг и 29 километра от изток на запад.

1 ч. и 15 минути е пътят с ферибот от Кабатепе до брега на Гьокчеада. Таксата за кола е 35 турски лири в едната посока.

Тук е подводният национален парк на Турция.

11 области, които предлагат разнообразен живот в slow style with slow food from earth market.

Ако обичате прясна морска храна – риба, октопод, калмари – тук ще ви хареса. Много.

На острова се отглеждат гори от ладолия –  сорт органична маслина с наситен вкус и аромат, която расте само в Турция.

Широки плажове – Кефалос, Gizli Liman („Тайно пристанище“), Yildij Koyu, Laz Koyu, Guzelce Koyu.

Предлага се 3 типа настаняване – къщи, градски хотели и бутикови хотели в централната и северната част на острова.

На Гьокчеада туристът е преди всичко гост. Посрещат го с локум, бадемови сладки и го изпращат с приятелство.

Водни спортове, катерене, трекинг, гмуркане, наблюдение на птици, риболов. Разнообразие от занимания, които не оставят време за скука.

През 2001 г. е открит Център за подводно гмуркане на дълбочина от 3 до 5 метра с престой за туристите до 25 минути. От началото на май до края на сезона при 24-27 градуса температура на водата.

С колело можете да обиколите острова в маршрут от 91 километра.

Времето за каране за кайтсърф е от април до декември. Минимумът обучение покрива 10 часа теория и практика.

Думите, които ще усмихнат всеки домакин, са две, но достатъчни…. Teşekkür (тешекюр) – Благодаря и günaydın (гюнайдин) – Добро утро.

Гьокчеада е разположен на север от входа на Дарданелите, нали знаете думите на Наполеон: „Този, който държи ключа за Дарданелите и Босфора, той държи ключа за света“. Извън контекста на епохата, в която са изречени, и далеч от политическото им значение, тези думи могат да имат и много личен смисъл. В моето усещане, на този остров, аз бях владетел… За първи път на себе си. И съм убедена, че това усещане ще се хареса и на теб, защото да си господар на себе си е ключът към всяка друга свобода.

IMG_20160606_222134

* До Гьокчеада стигнах с „Партнер Травел“. Благодаря на целия екип за възможността да заб(Р)авя ежедневната суета на градския живот. :-)