История за чудеса: „Откраднато“

Откраднато. Обречено. Опазено… Може да бъде всяко съкровище, но къде го търсим и в какво го виждаме –всеки от нас би отговорил различно. Аз се казвам Яна. Винаги съм вярвала, че името е магия и го казваш на тези, на които вярваш. Дядо ми ме наричаше „Яно, дива“. Така научих нова дума. Самодива. Години след детството си разбрах, че истинската история се крие там – в онези години, когато сме започнали да вярваме в приказки. Преди години правих интервю за Калиакра – легендата за 40-те девойки, които се хвърлили заедно от носа. Срещнах чуден разказвач на истории, работеше в читалището. Каза ми „Всички обичаме приказки, защото имаме нужда да вярваме в тях“.

Прочетох „Откраднато“ три пъти – първо като колега на автора Искра Урумова (и двете сме журналисти). Второ – като читател с късмет да бъде сред първите, прочели ръкописа. Трето – като Яна, която вярва в силата на името и в това, че самодиви има и днес. Сега ви представям тази нова книга – първа за Искра като автор, и за мен – като издател.

Какво ме грабна в книгата ли… Оставям ви част от текста, който и автор, и редактор, и издател определихме като сърце на историята… Или като начало. Моментът, в който Неда ще каже на Марко не да се спасява. Ще му каже името си, защото има имена, които са спасение. Няма да ви разказвам за Неда или за Марко, тъй като нямам право да ви отнемам представата, с която ще ги видите сами… Само ще ви кажа. Красиви са. Силни са. В битка са. Понякога е битка на живот и смърт. Понякога и битката за любов е такава.

В LiterNet можете да прочетете първите 29 страници от романа. „Откраднато“ може да бъде поръчана през фейсбук страницата на романа в лично съобщение. Във Варна книгата е налична за директна продажба в книжарници „АБВ“ на бул. „Княз Борис I“ 74-76, бул. „Осми Приморски полк“ 85 и на ул. „Преслав“ 55.

„На онзи Еньовден, преди два сезона, в къщата ни дойде красивата Магда – същата, която сега ме спаси от смъртта. Тъмната ù коса беше сплетена на плитка, украсена с червен ширит. Роклята ù шумолеше при всяка стъпка. Говореше тихо на дядо, а черните ù очи ме стрелкаха.

– Неда, търсим едно момче.

– Тука не идват момчета.

– Понякога идват, затова питам. Ако го видите, трябва да го задържите при вас на всяка цена. Добре ще е да го вържете…

Момчето, изскочило малко по-късно насреща ми в задния двор до плевнята, не ме изплаши… Дори не ми хрумна да го издам… А и то имаше голяма рана на веждата, която трябваше да се почисти. Занесох му вода и хляб и му помогнах за раната. После му посочих откъде може да мине, за да стигне незабелязано до Мелник. Беше толкова вълнуващо преживяване, че когато си тръгваше, му казах името си и го поканих да дойде пак“.

От древността до днес тайнствени митични същества властват над хора и природа. След век примирие, на Еньовден, между тях пламва война за златните съкровища в недрата на България…

16-годишната Неда попада в клопката на стара и опасна магия. За да се спаси, трябва да надхитри надарения с ум, сила и смелост Марко. Съдбите им обаче са оплетени в здрава невидима нишка още от детството… Врагове с обща тайна или съзаклятници по неволя са Неда и Марко? Ще останат ли верни на своите или ще следват инстинкта да пазят другия? Ще го бъде ли това, на което и двамата се надяват – съдбата да не ги среща отново?

„Откраднато“ е първият роман от трилогия, разказваща история за чудеса – наши си, български. История, в която омайни гласове шепнат красиви, но опасни тайни за скрити съкровища, за неземни сили, за жестоки убийства и забранени любови, за знанието на кръвта и могъществото на съдбата…

Представям ви „Откраднато“ в разговор с автора Искра Урумова.

19449354_238683756648926_1682005438_o

„Откраднато“… Кога започна историята на историята? Как се роди началото на този разказ за битка, която легендите често ни разказват като любов. Любов между самодива и овчар…

Историята на историята в „Откраднато“ започва в детството. Май там започват всички приказни истории, на които искаме да дадем живот в бъдещето… А тази дойде при мен, защото може би съм я повикала, без да го осъзнавам. Повиках я с детското си непокорство и с една моя голяма страст (и до днес) – да скитам. Бях на 8 години, беше доста горещо лято. От него съм запомнила сладкото усещане за безгрижие и волност, почивката в Цигов чарк – зелени поляни, детелини, много детелини. Там намерих първата си четирилистна. И… получих зверски слънчев удар – като по учебник. Заради друга моя голяма страст (и до днес) – слънцето. Та историята започна така – на огромна поляна с трева до кръста, под жаркото слънце точно по обяд. Защо тогава… От дете не обичам да спя, особено пък на обяд. Сякаш сънят краде от времето за приключения, така го усещах. Майка не настояваше да се правя на заспала, затова само ме помоли да съм тиха. Така и направих – бях тиха и оцветявах книжка навън. Измъкнах се леко и се отдалечих малко от вилата, в която бяхме. На онази поляна – огромна, ширнала се до гората; виждаше се от къщата, в която бяхме отседнали и някак все ме дърпаше към себе си. Приказна поляна, така я помня – с висока трева, дребни цветчета, пуста и потънала в мараня, жужащи малки насекоми, буболечки, слънцето пари, но ти е приятно. Избрах си къде да полегна и се скрих от света. С книжката за оцветяване. Бях дете. Рисувам, тананикам, полази ме някоя мравка. Взирам се в тревата, после и в синьото на небето. Меря сила със слънцето, опитвайки възможно по-дълго да го гледам, въпреки ослепяващите лъчи… Всички сме правили това като деца. Тогава не съм знаела, че да предизвикваш лекомислено слънцето не е шега работа. Особено без шапка, в най-горещите часове на деня и то в планината. И там съм задрямала, уж кратко е било, но след час дрямка после всичко ми бе като в мъгла – студени компреси на челото, изгарях, сънувах, бълнувах…

Историята на „Откраднато“ започна, макар и нeосъзнато, тогава –  на онази поляна. Дали е била самодивска? Не знам… Но усетих, че откраднах вълшебство от нея. Няколко години по-късно се преместихме да живеем в Трявна, където приказното и съвременното се събират в едно и всеки, който е ходил там, го е усетил в атмосферата… И някъде пак там за пръв път съм видяла Неда или поне част от нея… плитката, черните очи… Любимите приказки за самодиви оживяваха, докато скитах по калдъръмени улици, в планината, край реката… Началото на приказките е в детството.

Коя е Неда? Каква е? Кой е Марко? Какъв е? Спомни си момента, в който ги видя заедно и възможни с историята си за три книги. Спомни си момента като усещане, като време от денонощието, като шум или тишина и го разкажи.

Неда е жена магия. Тя е душата на всяко момиче, защото момичешката душа е самодива. Всяка жена носи самодивата в себе си. Марко е юнак от приказките. Не принц, а юнак. Защото малкото момче не мечтае да бъде принц, а да бъде юначен и да порасне силен и смел, да побеждава. Видях ги заедно за пръв път като деца – сред други деца, играещи, гонещи се през смях… В светлината на отиващ си летен ден. После тези деца пораснаха и днес живеят в жена и мъж, които са орисани да бъдат заедно. Писано им е.

Вярваш ли, че днес има самодиви? Какви разкази си слушала за тях като предание?

Вярвам в чудеса – видими или невидими, в това, че земята притежава особена енергия, че има сили пазителки и вярвам, че приказните самодиви са сред тях, а където има самодиви, има и овчари. Стотици песни и приказки разказват за тях – ту са врагове, ту са приятели. Ту се убиват едни други, ту си помагат. Каквото и да правят самодивите, все някога срещат овчар или юнак, който да ги надхитри. Каквото и да правят овчарите и юнаците, все някога срещат самодива, която да ги омагьоса и имат късмет, ако запазят зрението си ясно. Затова Неда е самодива, а Марко е овчар. Овчар, защото навремето само те са ходили навътре в гората. Марко не е овчарят, който читателят ще разпознае в битието на човека от село. Не. Марко също носи магия в себе си, управлява бизнеси и използва символите на богатството за удобен живот. При него смесването на миналото от предания и легенди и живота на настоящето са много силно събрани в едно. Неда е повече приказна.  Неуловима е. Точно такава е всяка магия – неразгадаема и неуловима.

Неда и Марко се срещат като деца на Еньовден и това не е случайно. Трилогията – сега читателят ще започне историята с първата й част „Откраднато“, но финалът в третия сезон също се случва на Еньовден. И това не е просто затваряне на кръг в една и съща дата в различни години, а е съдба.

Книгата е интересна като смесване на различни жанрове. Съдържа информация, тясно свързана с предания за миналото и в същото време ползва в разказа удобствата и лукса на съвременния живот. Има художествен разказ, завладяваща фабула и история за легенди. Каква част от книгата е истинска история за живота?

Митичното и реалното в тази история се преплитат, разказвайки за чудеса, които съществуват и днес, но хората сме изгубили очи за тях и сетивата ни все по-слабо ги долавят. Имаме толкова много завладяващи и интригуващи герои в българските митове и легенди… Фолклорът ни е неизчерпаем извор за приказки. А „Откраднато“ е съвременна приказка за самодиви и овчари, различна от традиционните и познатите досега. Всеки сам ще открие границата между реално и приказно в сюжета в значението, което сам им придава в живота. Всичко в романа е взето от живота – характерите, местата, отношенията, тревогите, надеждите.

Съществуват ли самодиви? А Неда… Срещала ли си я преди да й дадеш живот и на книга?

Срещала съм Неда. И продължавам да я срещам… Интересното е, че на други географски ширини рядко имам това усещане. Най-разпознаваема е тук, в България.

Неда… Съвременната жена може ли да бъде самодива?

Въпросът е дали съвременната жена иска да бъде самодива. Защото жената е самодива по природа, независимо от времето, в което живее. За да е омайна и магнетична, силна и интуитивна, жената трябва да се доверява на природата си, да я следва. В жената е заложен стремежът да привлича и манипулира мъжа, не задължително в лошия смисъл на думата… Но да му избяга и да е свободна, също е част от тази природа. Самодивите са крайни и противоречиви същества… веднъж благи и помагащи, друг път жестоки и нараняващи… Този променлив и непредвидим нрав – не е ли много наш? Има го във всяка жена и всяка жена решава как да намери равновесието в себе си. За да успява обаче, трябва да се чувства желана, обичана, нужна, предизвиквана… от мъжа.

Повече книга за любовта или повече трилър е „Откраднато“?

Не вярвам в любовта приказка. Любовта си е трилър. Затова „Откраднато“ е… приказен любовен трилър. И в него щастливият край не е задължителен… Както не е задължително щастливият край да е в края на която и да е любовна история. Важното е да го има щастието от любовта в някакъв момент. Има ли го, дори най-страшните последствия от тази любовна история си струват.

Книгата разказва за пътя на една любов през историята на битка между две силни общности, свързани със земята по магичен начин. Какво се случва с любовта, когато бъде призната?

Непризнатата любов е разумният избор с възможност за отстъпление, пресметната любов е безопасният избор с гарантирана полза. Призната любов е скок в неизвестното. Скачаш на сляпо и на доверие, понякога и без много надежда. Ако ти стиска. Не знаеш как ще се приземиш, умът те предупреждава за рисковете, за травмите, обаче скачаш. Не можеш иначе. Призната любов се превръща в право. Правото да узнаеш дали любовта ще живее, колко и как… Или пък ще умре ли и с нея умира ли част от душата ти? Призната любов ти дава свободата да се биеш за нея с целия свят.

Какво е „Откраднато“ за теб като автор, като журналист, като жена, като читател?

За мен „Откраднато“ е приключение, предизвикателство, бягство, пътуване, в което искам да увлека и другите. Ще се радвам да се доверят и да ме оставят да ги поведа в света на Неда и Марко, за да им разкажа какво е откраднато, обречено, опазено.

Разкажи ни за Портата на познанието и в каква част от преданието за нея ти сама вярваш? 

Самодивските порти и тайното знание ли имаш предвид под „Портата на познанието“? Ако е това: Самодивските порти – всяко от тези вълшебни места е истинско, чудато, пази тайни и привлича много хора. Има прастари легенди за целебната сила на многобройни кътчета от нашата земя, за енергията в недрата й, за силата на изворите и билките… Самодивските порти и другите места, разказани в „Откраднато“, са само част от тези кътчета. Всеки човек може да измине Пътя на тайното знание и да усети магията на портите. Тайното знание не е нищо друго, освен забравеното знание за силата на природата и хармонията в нея, как да я пазим и как да сме в мир със себе си. Това е знанието за нашето минало, знанието за духа ни, скрито в приказките, легендите и песните. Това е знание, което трябва да пазим и припомняме. Защо не с истории като „Откраднато“?

Минавала ли си през всички места, разказани в „Откраднато“?

През много от тях – да, но не през всички. За някои са ми разказвали, за други съм чела. Така че и на мен „Откраднато“ ми носи магия – магията да усетя дадено място и да го свържа с определен сюжет, без да съм стъпвала на него. Първи сезон на романа завършва със специална карта – „Самодивските порти – Тайното знание“. Всеки, който иска да мине по стъпките на самодивата Неда, само трябва да следва картата. Сигурна съм, че по този път ни чакат много чудеса… И по този път ще има читатели, които да открият своя тайна.

Откраднато, Искра Урумова, издателство "Думите"

Заглавие: „Откраднато“
Първо издание
Автор: Искра Урумова
Издателство: „Думите“
Редактор: Живко Парушев
Откраднато, Искра Урумова, издателство "Думите"