Typewriter
Typewriter

МЕРУДИЯ

Креактив ПР, ПР Варна, ПР агенция Варна, Яна Борисова

Мерудия…  В Уикипедия е общо наименование на всички зелени подправки. Подправки, без които животът не ще бъде… Вкусен. Изкусителен. Завладяващ.

Всъщност „Мерудия“ е име на група, която се появи в делниците ми като четирилистна детелина. Пак зелена, подправяща деня с вярване, че си с половин идея по-късметлия.

Ароматът на мерудия извиква спомена за бабините гозби, за лято и за детство. Детство, в което бродиш бос по пясъка, за да търсиш миди. Детство, в което искаш и можеш да бъдеш това, което си… Това усещане ми върна първата среща с Ралица (Ралфи), Веселин (Весо), Николай (Нико), Йоана, Петър (Пешо), Християн (Хрис). „Мерудия“ са избрали страхотно име за музиката си. Тя освежава сетивата за живота.

Преди интервюто с тези музиканти препрочитам текстове на техни песни и слушам за н-ти път тази, която ме води в Иракли целогодишно… И думите, които ме спечелиха като фен, са тези… Мога да ги рецитирам вместо приказка за сън на детето си. И на себе си. После да заспя и да се сънувам любов, защото желанието ми е било… И да искам, и да мога, и да бъда любов за хората около себе си в онзи кръг, който можеш да докоснеш със собствената си ръка.

Този текст е на Ралица Митева и когато го чуете, изпят с чистотата на гласа й, вече ще бъдете всичко онова, което искате, защото го можете. Ей така, като в игра на думи, разговарях с Ралфи, Весо, Нико, Пешо и Хрис.

Когато се въртя в леглото

И не помня как заспивам.

Отивам и забравям всичко старо

И наново откривам.

Чертая пътища и виждам светове

Цветни пулсират

Прекрасни думи и мисли сякаш е мен

Отново се намират

Припев:

И когато сънуваш

Ти да бъдеш все там

И да искаш и да можеш и да бъдеш

Дори и на сън

И сякаш времето не значи нищо

И ти си в дъжда

И думите и мислите, които имаш

Се превръщат в дъга

Не знам дали сънувал си някога,

Че летиш над света

И погледнеш ли под себе си всичко

Е чиста вода.

(Б.а.: Разбира се, че неспазването на правописната норма и пунктуацията е търсен ефект )

Ето ги…Весо, Ралфи, Нико, Йоана, Пешо и Хрис в снимки от профила на групата във facebook: https://www.facebook.com/Merudia/?fref=ts

12747924_10154150391361159_5543131265847927503_o 12794720_10154150390211159_5175676225444142781_o

12748049_10154150390941159_557516274844663233_o

12764308_10154150390621159_407023501080641443_o 12809523_10154150390926159_4905031477252831469_n

12772088_10154150390451159_599673707748111384_o

Как започна това с „Мерудия“? Къде я набрахте… Или не, къде я посадихте, за да поникне…

Весо: Пътят започна от идеята, хрумката за сцената. Това е реге група, запланувана като квартет с китара, бас, барабани и кларинет. След неуспешна обява в тогавашния (в началото, в създаването на бандата ) популярен музикален форум музикант.орг тази идея отлежа и отшумя. Междувременно се събирахме с музиканти и така срещнахме агент, известен като Тони Хоро, свирещ на тъпан. Той се присъедини към групата. Впоследствие ни поканиха на един фестивал в Горна Оряховица. Поканата дойде от хора, които бяхме срещнали случайно на море. Да и такова време имаше, когато точно по този случаен начин се събирахме за фестивални участия. Това беше първият ни концерт – през септември 2007 г. в експериментален състав. После някак се наместихме, намерихме се. Появи се Пешо на перкусиите, Ралфи – вокал, взехме Нико на барабаните, Християн дойде на мястото на Тони. Свирихме с Лози, който беше басист. После той замина във връзка с професионални ангажименти. Замести го един младеж Тедо, но той пое към Англия, за да учи бас китара. Тогава се появи Йоана и ето ни… Нашият състав вече е завършен. Но това не изчерпва въпроса за пътя от началото досега. За тези 9 години направихме доста авторски парчета и концерти. Издадохме диск с дебютния сингъл „Минумим стрес“, снимахме два клипа. В момента записваме дългосвирещ дебютен албум, ще излезе през есента на тази година. Мислим върху едноименен албум, макар че имаме и други идеи. В него включваме 14 трака, засега четири от тях са готови и два са в процес да бъдат завършени. Работим.

Появата на Ралфи, Ралица Митева, ли беше най-смелата в „Мерудия“? Разказахте случка за нея пред микрофона на частно парти с идея да направи това, в което силно я бива – да пее и да остане ваш вокал.

Весо: Ние, същите музиканти, които се опитвахме да правим първия състав на „Мерудия“, се събирахме и си организирахме джем сешъни. Смело експериментални, сравнени с музикантските ни възможности по това време. Събирахме се в една галерия, а Ралфи идваше и взимаше микрофона.

Ралфи: И ме поканиха на рожден ден. Мислех, че отивам на парти в къщата на китариста, а той си празнуваше рождения ден във Весо. Изпях две парчета. Не беше смелост. Беше желание да го направя.

Весо: Тя правеше това непрекъснато. Ходеше си и пееше. А по това време имаше и джаз група.

Ралфи: Весо описа ежедневието ми. А иначе „Мерудия“ се оказа необходимата среща, за да намеря хората, от които имам нужда и те да намерят мен.

Весо: Конкретният повод е онова парче… „Знаеш ли“, което добре бях измислил, но си беше ниско за пеене, и когато Ралфи дойде в групата, го направихме една идея по-високо. Оказа се нейната песен.

Ралфи: Всъщност моята смелост е, че дойдох като бек вокал, но с тайната надежда да стана равностойна на Весо.

Казвате, че музиката е тайнство и има нужда от храм. Какво е личното ви тайнство с „Мерудия“…

Ралфи: За мен е мястото, хората и музиката. Обичам да пея навън, да чувствам вятъра. Това е усещане за свобода.

Петър: „Мерудия“ е споделяне.

Весо: „Мерудия“ е нещото, в което по собствено желание съм хвърлил най-много енергия. Не съм сигурен обаче дали храмът е единствено в сърцето ми. Не съм сигурен къде е. Има моменти, в които, докато свирим, се чувствам… Дори не мога да намеря думите, за да обясня емоцията. Усещам духовна енергия, споделена помежду ни, енергия, която прониква във всеки музикален тон.

Християн: Аз много исках да свиря в „Мерудия“. И когато те пуснаха обява за музикант, който да свири на кларинет, се явих, знаейки прекрасно, че съм музикантът с кавал. Баща ми ме уреди да участвам, той е влиятелен човек. Закара ме репетиция и каза „Ти влез, аз ще уредя нещата“…

Баща ти знае ли, че е влиятелен. Ще се познае ли в този разговор?

Християн: Баща ми ще познае и теб!

(Б.а.: След споделеното чувство за хумор, което разсмива всички ни, продължаваме нататък)

Християн: За онази обява… Първо мислех да им кажа, че свиря на кларинет, а после да ги поставя пред свършен факт, като призная, че съм кавалджия. Те пък междувременно бяха намерили кавалджия и на преден план у мен излезе амбицията просто да го изместя. Успях.

Нико: „Мерудия“ е експресия. Възможност да изразим себе си, но в общото цяло, което ние петимата така успешно създаваме – и като музика, и като послание, и като преживяване.

Мерудия е хубава дума от речника ни. Как се обяснява на чужденците в публиката…

Петър: На гърците не им обясняваме, те също си я имат.

Християн… Мен са ме питали и им казвам, че е подправката, най-важна за всяка манджа. Но мерудия не е в значението на английската „spice“ например. Повече е.

Кой е Петър…

Нико: Нашият перкусионист, най-добрият за нас.

Весо: А Нико е сърцето, което дава пулса на „Мерудия“. Той е човекът, който … Ами аз дори не съм се замислял кой е Нико. Той е много педантичен човек и доста взискателен. Радваме се, когато го хванем в добро настроение. Нали, Нико!

Обичайно е в лошо ли… Радваме се, когато е в добро.

Коя е Йоана…

Нико:  Нищо не може да я спре. Свири на бас китара, която е доста по-голяма от нея. Страхотен музикант.

Християн…

Ралфи: Уникален кавалджия и музикант, страхотен човек, много талантлив и с нотите, и с думите. Пише страхотни текстове.

Освен, че е основателят на „Мерудия“, Весо е…

Петър: Весо завърши ВИАС, обаче е музикант. Много як човек, след толкова години с него зная, че ми предстоят още много, за да го опознавам. Необятен е.

Ралица или Ралфи, както я наричате…

Християн: Изключителен партньор в групата. Тя има специално отношение към фолклора и народната музика. Освен това, когато сме на сцена, ме подкрепя в непрекъснат контакт, когато аз имам солови партии. Известно време Ралфи отсъстваше от състава и сега, когато се върна след тези две години, ни върна и онази енергия, която дава на „Мерудия“ специфичен дух и звучене. Гласът й създава настроението на „Мерудия“.

Не съм чувала глас на самодива, но признавам, че усещането ми е точно такова … като гласа на Ралфи…

Християн: Да! И с Ралфи, и с Весо мъдрим философски теми и текстове.

„И да знаеш, и да имаш, и да можеш дори насън…“ Какво?

Християн: Това е текст, писан от Ралфи. Този въпрос е към нея.

Ралфи: И да знаеш, и да имаш, и да можеш дори насън…ВСИЧКО, което си ПОЖЕЛАЕШ. Да искаш. Да можеш. Да бъдеш. Всичко това като желание идва от твоето аз, вътре в теб!

Яна Борисова ПР, ПР Варна, Креактив ПР, ПР агенция

 

 

 

© Copyright 2019 - Creaktive PR

Facebook, Instagram, E-mail