Прага. И няма край

Прага. Пожелано през 1997-ма. Преживяно през 2017 г.

IMAG2879-01

20 години… Толкова отглеждах мечтата да отида в град, първата представа за който ми създаде една непозната жена. През 1997-ма бях студентка в София и се връщах рядко във Варна. Пътувах винаги с влак, така веднъж се озовах в купе с дама в своите късни 30 (тогава ми се стори, че тя има най-голямата свобода да бъде където пожелае, а аз… аз имам задачата да завърша образованието си). Седях близо до прозореца и чаках тръгването на влака, толкова исках да се прибера у дома. Тя разказваше за коледното си преживяване в град, който има душата да те влюби. Град, душа, не осъзнавах за какво говори. Град приказка. Град любов. Град, в който Коледа е не просто украса, а цял един живот. Толкова магичен. Влюбване… Помислих, че разказва за Париж. Когато влакът спря на перона на варненската гара, дамата в нейните късни 30 с очарователна усмивка се обърна и ми каза: „И да отидеш в Прага! Сърцето ти ще намери още едно уютно място там.“. Сърцето ми, уют, Прага – първите две думи познавах, третата се превърна в мечта.

На 1400 км от Варна тя ме попита: „Пак ли работиш?“. Зададе ми този въпрос по детски сърдито, когато спрях на Карловия мост и се разговорих с Андрей. От него си купих три фотографии на Прага – емоция, уловена, чакана, издебната в часове, в които обикновено спим… Карловият мост на събуждане, по залез и в едно особено време на деня, в което облаците могат да те поемат. Всъщност на този мост бих могла да остана с часове и ако притежавах таланта на художник, да рисувам. И да се разхождам вечер с чаша топло ароматно вино, прегърната… в светлината на всички тези фенери. Наистина е приказка, ако дори в суматохата успееш да уловиш тишината. Тишината е душата на всеки град. И с хората е същото.

На моста срещнах Андрей. Оказа се, че има група, автор е на анархистична музика и антиполитически текстове, и вярва, че политиците не разбират хората. Започнахме от мястото му на моста, минахме през политиката, стигнахме до шала, плетен от баба. Хубав малък разговор с непознат, а Елица само спомена: „О, не. Ти пак работиш, а обеща…“. А аз не работех, просто ползвах думите за една от любовите си – срещите, непознатите, общуването. Обичам разговора с непознат, защото си в същата роля – на непознат. Да си познат на мнозина често е уморително.

image-0-02-05-8c09c6bcc6aef64a844ee03bbb1c903f954a1f771fac1a5658a7b6e53ed04727-V-01

На Карловия мост се запознахме семейно и с Ники. Николай – автор на шаржове, завършил стенопис в НХА, пътувал из Европа и рисувал туристи в Испания, Австрия, сега и в Прага. Нарисува и нас. От един въпрос, през една семейна рисунка, накрая се разхождахме четирима из малките улички на Мала страна, за да стигнем до брега на Вълтава, където се събират лебедите. Много лебеди. Николай е от Кюстендил. Знае много за любовта, която Прага може да даде. Знае и за любовта, която понякога губим в мълчание. И я оставяме да си намери друг град. Видях, че туристите спират до него и се усмихват на умението му да сложи в очите на рисуваните си герои от онова пламъче, с което се живее Прага. Пламъче – магия. Николай е от хората, които срещам за не повече от час, в случая, с пиенето на бира в „Локал“ и потапянето в атмосферата на коледните светлини на Староместкия площад, срещата ни продължи повече от три часа. Сега понякога го мисля, с желанието да бъде щастлив и да намери това, което Прага е. Своята приказка. Когато минавате по Карловия мост, намерете Николай. Ще ви нарисува – усмихнати и с големи очи, защото така трябва да се отнасяме към живота. Ще ви покаже къде продават най-доброто „проточно пиво“ и ще ви даде съвети как да преживеете, а не да прочетете един непознат град.

image-0-02-05-312618a3939949686f9b28e4665b09c78c5b93b892ddbb307a8c3c77e618c384-V-01

image-0-02-05-a4358139aa2cd35dbc82b168df8fed5df6f6b6122070cb68968e7ca5476bac34-V-02

image-0-02-05-f8ac357f711f2576cedf9ad735f066a19dc6c4c23024b73a303bbee876da6209-V-02

Ще ви запозная и с Ели. Открих я преди повече от половин година, когато във фейсбук отворих страницата „Пражки екскурзовод“. Обичам пост-ит-бележките и веднага си записах „Виж Пражкия ескурзовод, ако някога отидеш в Прага!“. Не бях определила кога, просто някога. Прага ми се разминава няколко пъти, веднъж дори с резервация за хотел в готик стил и самолетен билет за бизнес класа. Точно тогава животът ми предложи да сменя класата… В една папка прилежно събирах информация за джаз вечери на лодка по Вълтава; за най-лесните маршрути, в който изгубването е потапяне в градската атмосфера и не е страшно; за градската култура и чешката душа. Някога… Тогава папката остана затворена. Преди месец, не я намерих, но имах „Виж Пражкия ескурзовод, ако някога отидеш в Прага!“.

IMAG0036_BURST007-01

Така в края на 2016-та, в една сутрин, изпращайки семейството – него на работа, а нея на училище – сънена, по пижама, им казах, че отиваме в Прага след няколко дни. Първото, което направих, беше да напиша на Ели, че имам нужда от помощ в срещата с град, който желаех като любов. Ели е изящна и деликатна. Така я видяхме още пред хотела, а дъщеря ми не спираше да я разпитва. Ели е не просто пражки екскурзовод – тя носи духа на този град. Очарова те с приказките, които разказва, и с местата, на които те води. Преди да се разделим, ни показа уличките, където едно семейство като нашето може да намери споделената наслада. За децата – торти в Ovocný Světozor, за големите – прочутото „колено“ в Novoměstský pivovar. И двете са на улица Vodičkova, която пресича Václavský площад.

Сега си мисля, че ако не се бяхме срещнали с нея, щяхме ще пропуснем истинския разказ за града. Не пътувам често и много, но съм била на красиви места. С красиви хора. За първи път обаче усетих място, което сякаш ме прегръща и ме кани да остана. Вероятно затова ще се върна. В Прага през пролетта, през лятото и през есента. Защото има любови, които са епизодични – като във филм, има и други – във всички сезони на един завършен живот. Прага е това… Любов.

Представям ви Ели Мандажиева. Дъщеря ми много се забавляваше с окачените на пръчици празни найлонови торбички, които екскурзоводите развяваха като сигнални флагчета за своите групи. Ден след като се разделихме с Ели, крачейки към „задължителните места“, които тя ни беше отбелязала върху картата на града, я срещнахме отново. Във вдигната си ръка държеше червена роза и разказваше Прага на своите туристи…

Кое превръща Прага в топ европейска дестинация…  Мисля, че е съчетанието на безкрайно много фактори. „На първо четене” Прага наистина е витрина на европейските стилове. Всички те са съчетани с много усет и вкус, което ги обединява в едно цяло. Да не забравяме уюта и приказните кътчета, които ще откриете чак „на второ четене”. И „не на последен прочит”, за разлика от други световноизвестни градове, Прага все още е неоткрита. Все още повечето туристи идват за първи път. А първият път е незабравим.

Откога Ели е Пражки екскурзовод… Свързана съм с Прага от дете. И все пак, един ден преди няколко години, се наложи да разходя из нея гости на мои приятели. Спомням си, че стоях на централния Староместски площад и след няколко изречения нямах какво да разкажа. Имах чувството, че е настъпила най-гробовната тишина на света. Не можех да повярвам, че знам толкова малко! Тогава се записах в курса на Пражката информационна служба. Днес на същото това място бих могла да ви приспя и събудя.

Ели Мандажиева в Прага

prolet

Спомняш ли си кога се случи първият ти разказ за Прага пред туристи и какво се промени в историите, които разказваш… Почти сигурна съм, че от първото си екскурзоводство никой няма никакви спомени – освен ужаса, че може да сбърка, че туристите ще попитат нещо, което не знае, и други такива. След това дойдоха случаите, в които за да си вдъхна смелост си казвах: „Спокойно, Ели, със сигурност знаеш повече от туристите!”. Днес… днес за мен трите часа на обиколката са по-скоро пърформанс. Стремя се разказът ми да е забавен, интригуващ, да има градация. Старая се да усетя хората, които водя, да разбера какво ги интересува – и да им го поднеса. Спомням си, че в една група имаше много деца. Към края вървяха след мен и повтаряха: „Може ли още една легенда? А може ли още една?”. Радвам се, е когато след обиколката ми благодарят. Значи, че са изкарали няколко хубави часа – а това е най-важното.

Какво би показала на семейство с деца… Спомням си времето, когато бях на десет. Леля (която живее в Прага) ме водеше „по разни глупави църкви и Карлови мостове”. Имам снимки, на които съм с толкова отегчена физиономия, че може да ти стане жал. Няма да си кривя душата, вярно е, че сега постъпвам по същия начин с моите племенници. Но, от друга страна, съм 100% убедена, че трябва да има и награда: зоологическата градина (която е страхотна), магазинът с играчки, музеят на Лего или Барби. Такива неща. Малко от полезното и малко от приятното. Сладоледът се подразбира, бих го купила на децата и тайно, ако се налага.

Какво би показала на влюбени… Някъде бях чела, че денят е практичен, а нощта – романтична. Моето любимо време на деня е привечер, когато все още има дневна светлина, но Прага вече запалва фенерите си. Това е времето на влюбените. Тогава най-романтичният от кварталите – Мала страна – предлага както уханието на миналото, така и комфорта на днешното време. Освен лъкатушещите улички, осветени с фенери и обточени с уютни ресторанти, там има приказни градини с великолепна паркова архитектура и красиви гледки, където човек е вън от времето и пространството, в нищото – където е и любовта. От друга страна – зависи от влюбените. Надвечер, един от хълмовете в Прага, Петршини, е пълен с младежи. Два чифта ролери, две бири, смартфон и тонколона. А над главите им ще тиктака огромната стрелка на „Метронома”, която напомня, че всяко нещо идва и си отива…

Какво ще разкажеш за Прага на турист, който има страстта да се посвети сам на един непознат град… Да се изгуби. Да върви из града без цел и без посока, да наблюдава и да слуша. Ако не си се изгубил в един град – няма и да го откриеш.

Любимата ти чешка бира е… Не обичам бира. Но мога до безкрай да разказвам за бирите и да ги препоръчвам. И да цитирам 90-годишната ми леля, която неведнъж ми е казвала: „Ама в Прага не се пие вода! Ние никога не сме пили вода. Пиехме бира!”.

DSCN7122

Becherovkata

Бирата може ли да бъде философия, когато я пием в Прага, в Чехия… За мен е философия да намеря заведение, в което сервират коктейли вместо бира. Но ако попитате Швейк – за него е не само философия, а направо крайъгълен камък.

Легендата, която определя Прага… Любимият ми разказ! За княгиня Либуше, която предвижда създаването й. Думите й са поетизирани и ги знае всяко малко чешко дете, започват с „Виждам град голям, чиято слава ще достигне до звездите…” Но съм твърдо убедена, че написани губят смисъла си, трябва да ги казвам, докато гледате Прага.

Кои чешки поговорки най-добре изразяват отношението на чехите към живота… Българите сме много емоционални. Чехите са по-пестеливи в чувствата си и по-отмерени в изразяването им. Това, което си спомних най-напред, е мисъл на един от големите чешки сценаристи, режисьори и артисти – Ян Верих: „Ако въпросът не е на живот и смърт – значи въобще не е въпрос”. Само че той го казва доста по-цветисто и би се засмял на моя премерен превод. Не са борбена нация. След събитията през 1968 г. се затварят в себе си. От това време е фразата: „Няма страшно, това не е нещо срещу нещо…”. Както казва режисьорът Иржи Страх: „Ние сме способни да разрешим на нацистка Германия без бой да окупира страната ни, а след това, в заводите „Шкода”, да пълним бомбите с пясък…”.

И една поговорка, редактирана от чужденците в Чехия. Тя гласи „Два пъти мери – един път режи!”. Казват, че за чехите важи правилото, че два пъти мерят и чакат някой друг да отреже.

Твоето любимо място в Прага и неговата история… Преди няколко години видях снимка на деца, насядали сред картините на галерията на св. Агнеса. Мисля, че беше правена в Нощта на музеите. В нея имаше толкова много магия и доброта! Агнеса, принцеса и монахиня, живяла през XIII век, била дъщеря на един от големите чешки крале. Била умна, красива и високообразована. На 24 години изоставила живота в охолство и станала монахиня. Основала орден с много строги правила (които сама спазвала най-стриктно) и отдала живота си в служба на бедните и нуждаещите се. Канонизирана е в края на XX век от папа Йоан Павел II. Манастирът, който основала, днес е под юрисдикцията на Пражката галерия и в него се намират най-красивите творби на чешката готика. Не мога да си представя по-добро съчетание на сграда и това, което е изложено в нея.

Прага в една дума… Обич!

За Прага всички казват, че е приказка… И ако всяка приказва започва с „Имало едно време…“, какво е имало в това време в Прага… Едно от първите писмени сведения за града, достигнали до нас, е от италианския монах Лаврентий, който през 992 г. си записва, че в този край „лежи град, наричан от памтивека Прага, достоен за крале и от крале обитаван”.

Мала страна или Старе место… Не, не може да искаш да направя такъв избор! Отговорът е: и двата! Двата квартала са безкрайно различни като история и характер. Мала страна е построен, за да пази подстъпите към кралския дворец – Пражката крепост. Това е кварталът на аристокрацията и висшето духовенство. В него се намират най-красивите градини, паркове, дворци и храмове. Тук е една от най-забележителните църкви на Прага, „Св. Николай” –символ на контрареформацията и промените в чешкото общество. Тук е и едно от поклонническите места на Прага – манастирът на Ордена на кармелитките. Неговото богатство е статуетката на Пражкия младенец, подарена на Ордена с думите: „Грижете се за нея – и ще добрувате!”.

Старе место е кварталът на заможните търговци. В него се намират къщите на богаташите, които първи започват да строят от камък – за да пазят по-добре стоката си. Той притежава най-богатото от кметствата – Старото пражко кметство, украсено с часовниковата кула. Централният му площад – Староместският – е мястото, където се издигат базарите и коледната елха. До него, скрит на пръв поглед, е Митническия двор; тук е къщата на един от големите европейски ренесансови книгоиздатели – Иржи Мелантрих. Една от къщите дворци е на богатата търговка Естера Тойфлова, която през ренесанса се справяла по-добре от повечето мъже търговци. Дворецът, който издигат със съпруга си Ян, съперничи с тези на аристокрацията и е пример за показен лукс и разкош.

Прага през есента е… Пъстра. Това е сезонът на фотографите, художниците и бохемите. Вихър от цветове. Спомен и място за всекиго.

През лятото Прага е… Като кралица на своя трон. Спокойна и великолепна, отворена за посетителите в цялата си красота. Пражани предпочитат разходките по стилните булеварди край Вълтава, по която плават корабчета и водни колела. За почивка сядат в градините на ресторантчета и кафенета.

Прага през зимата… Огън в лед. Студът навън е рамка за огнения живот в клубовете, театрите и концертните зали.

Прага в пролетта… Фестивална. Фестивалите се прескачат и настъпват по петите, нямат време да си тръгне един, за да дойде друг, обсебват площадите и градините. Има какви ли не: фестивал на бирата (естествено), на хубавата кухня, на френското вино, на източната песен, на средновековните рицари, на вещиците. И т.н. и т.н.

Прага на Пражкия екскурзовод е…Перифразирам чужда мисъл, но така да бъде: „Прага – и няма край!”.

Къде да хапнем най-хубавите торти в компанията на една очарователна българка в Прага? Сериозна съм. Тортички? Обожавам тортички. Важно е и мястото, разбира се. Елегантно и стилно, в духа на 30-те години на XX век – тогава вашето място е „Myšák“. Или нещо по-семпло, с пъстри пластмасови столчета и тортички, които няма да успеете да опитате и за цяла седмица – тогава „Ovocný Světozor”. А може би с гледка към покривите на града – тогава „Kotva“.

Коя е Ели Мандажиева в пет изречения… Ели Мандажиева е родена в България и е българка. Носи светлината, радостта, слънцето и жизнената сила на българите – където и да се намира. Живее в Прага и е попила много от чешките навици и характер. Но смята, че това е добра комбинация: диамантът от България, а шлифовката – от Чехия. Обича работата си и смята, че за хубавите неща никога не е късно.

Яна, минава полунощ… Благодаря за интервюто, накара ме да мечтая.

Ели

Ето и тази Прага, която прегърна мен и ми взе сърцето… 🙂