Typewriter
Typewriter

"Когато порасна, искам да се сбъдват всичките ми мечти от времето, когато съм била дете"

Когато бях дете, исках да имам пишещата машина на майка ми. Когато пораснах, сама станах пишеща машина.

Яна Борисова

До там и до себе си. В Азия

„И по пътя трябва да си спомня за себе си… Коя бях, коя съм, коя мога да бъда?” Ето така, с тази мисъл заминах за Азия. Без личен план, без очакване, без проучване къде точно отивам. Бях сигурна единствено в това, че пътувайки искам да разбера себе си – коя бях, коя съм, коя мога […]

Продължи четенето

Прага. И няма край

Прага. Пожелано през 1997-ма. Преживяно през 2017 г. 20 години… Толкова отглеждах мечтата да отида в град, първата представа за който ми създаде една непозната жена. През 1997-ма бях студентка в София и се връщах рядко във Варна. Пътувах винаги с влак, така веднъж се озовах в купе с дама в своите късни 30 (тогава […]

Продължи четенето

Да си ПЪТека. Аз съм Яна

Аз съм ПР. Всъщност съм друго нещо. Ако мечтите са абстракция, и аз съм. Срещал си мечтател. Наричат ни наивници, а когато сме деца – и лунатици. Винаги съм имала проблем с новата година. С новите си години. Всичките до една. В първия й час ми е неудобно и чашата със шампанско да държа. Нямам […]

Продължи четенето

Моряците. Пет години заЕДНО

Тя е Силвия. Силвия Матева основава преди пет години клуб за народни танци във Варна. И ако в един ден една идея намира своето основание/основаване, то във всеки следващ живее в своето създаване. Създава се семейство. Създава се традиция. Създава се общност. От ляво надясно: Преслава Димитрова, Красимир Няголов, Илияна Иванова, Силвия Матева, Мария Малешкова, […]

Продължи четенето

УСПЕЛИ(ТЕ)

ТЕ са млади, но ако ги попитам на колко са днес и на колко ще бъдат след 20-30 години, ще ми кажат, че младостта им няма да остарее. Защото младостта е смела, има дръзновението и мечтата да променя живота – не моя, не твоя, а да носи споделена промяна, в която по-добро общество означава повече […]

Продължи четенето

Когато думите си имат къща

Когато открих работната си къща… Беше на 7 юли преди една година… Когато думите ми вече имат дом и той не е само в сърцето. Преди година… И днес… Когато следваш себе си, всичко е възможно. Всъщност никой не може да ни предизвика така силно, както сами можем да предизвикваме себе си да дръзнем, да […]

Продължи четенето

Мартеница

В очакване съм на онези празници, които свързват детството с ваканциите при баба и дядо. С празниците на тяхното и моето село… Онова село, в което имаше селска фурна и около нея ухаеше на истински хляб, в което сладкарниците бяха две. Сега триочките не са същите. 🙂 Онова село, в което всеки спираше, за да […]

Продължи четенето

Дръпни. Бутни. Вратата.

Ето го и текстът… Обещан е. Провокиран е от въпрос на приятели дали мога да разкажа една врата, но като рекламен текст. И след като приключих с тази провокация, сама се изправих пред друга. Замислих се за вратите, покрай които минах в живота си. И продължавам да ги подминавам, но по-често ме спират. За вратите, […]

Продължи четенето

Mini Me

Тази картичка не е дълго мислена. Тя е от онези случайни идеи, които се получават, точно защото не са преднамерено търсени. Историята си има предистория. Преди две години повярвах на едно усмихнато момиче, което пожела да работи в моя ресор. Беше искрено заявено, а се оказа лицемерно. Но така научих, че младостта освен смела, може […]

Продължи четенето

Там времето е свило гнездо

Преди дни изпратих на приятелка откъс от една книга, която ме запозна със западните диалекти. В две от думите на този „мъчен“ говор бях изгубила смисъла…Трябваше ми помощ. И разчитане. Сякаш усетих какво казват, защото думите сами по себе си са интуиция. Говорят… и пак е тихо. Приятелката ми е етнолог, разбира характера на всяка […]

Продължи четенето

СоцАрт: От 9-ти до 10-ти

10 ноември… Свободни ли сме? Приехме ли различния до себе си? Докъде стигна правото ни на избор и колко реално е то? И какъв избор? Дали новата номенклатура е различна от старата? На какво учи училището? Ще ни остави ли здрави здравеопазването? Колко кураж имаме за бъдещето? И да е общо! На 6 ноември бях […]

Продължи четенето

Копче за сън

Когато снощи, в края на 26 август, писах този текст, не очаквах да се събудя с новина, че него вече го няма сред нас. Физически… Но сякаш е тук. И не само в щастието, което остави в наследство чрез стих. Дали трябва да променя споделеното в размисъл за една любопитна новина от света и един […]

Продължи четенето

Start

Според мнението на приятел всеки има необходимост от ментор в живота. Аз имам повече от един. И често, докато ги слушам, не ги чувам. Мисля си, че животът е най-добрият ментор. С победите, загубите и с уроците, които ни се случват, докато го живеем. И е ненатрапчив при това. Не те съди, нищо не очаква. […]

Продължи четенето

© Copyright 2019 - Creaktive PR

Facebook, Youtube, E-mail