Typewriter
Typewriter

"Когато порасна, искам да се сбъдват всичките ми мечти от времето, когато съм била дете"

Когато бях дете, исках да имам пишещата машина на майка ми. Когато пораснах, сама станах пишеща машина.

Яна Борисова

в-ДЪХ-новител: Диана

Първото бижу тя изработва преди 6 години. И като всяка истинска обич, и тази започва с моментно увлечение, минава през любимо занимание и накрая стига до пълното отдаване без условия. Диана не е завършила художествено училище, но й е дадено наследство в духа на творчествата. От онова, най-сладко наследство, което не се руши от вятър, […]

Продължи четенето

в-ДЪХ-новител: Мария Донева

„Искам да съм дума. И никой да не ме знае“. Това пише Мария на финала в „Една седмица от лятото…“. Една седмица, която изчетох на един дъх, която помирисах изведнъж, в която чух една мелодия на цигански оркестър, в която прочетох тайна приказка в килера под стълбите и опитах за първи път книгата в сладостта […]

Продължи четенето

Мартеница

В очакване съм на онези празници, които свързват детството с ваканциите при баба и дядо. С празниците на тяхното и моето село… Онова село, в което имаше селска фурна и около нея ухаеше на истински хляб, в което сладкарниците бяха две. Сега триочките не са същите. 🙂 Онова село, в което всеки спираше, за да […]

Продължи четенето

в-ДЪХ-новител: Елица

„в-ДЪХ-новител“ започна като запознанство. Поискано. С начало и без край. Запознанство, което не е нито единствено мое, нито само твое. Общо е в срещите ни с хора, които падат и стават, препъват се и веднага забравят, които продължават. За хората, които не се уморяват да следват себе си, докато вървят до другите, да бъдат верни. […]

Продължи четенето

Мълчаливи предания

Love. Не по 14-ти На 14-ти февруари исках да ти разкажа приказка. Приказка, която съм слушала от дядо си. Приказка, която е живяна наистина, макар и времето да е било старо – от дедите ни, които са виждали самодиви… Приказка, която съм сънувала. И ти си я сънувал, не си знаел, че е самодивска. Приказка, […]

Продължи четенето

Дръпни. Бутни. Вратата.

Ето го и текстът… Обещан е. Провокиран е от въпрос на приятели дали мога да разкажа една врата, но като рекламен текст. И след като приключих с тази провокация, сама се изправих пред друга. Замислих се за вратите, покрай които минах в живота си. И продължавам да ги подминавам, но по-често ме спират. За вратите, […]

Продължи четенето

Mini Me

Тази картичка не е дълго мислена. Тя е от онези случайни идеи, които се получават, точно защото не са преднамерено търсени. Историята си има предистория. Преди две години повярвах на едно усмихнато момиче, което пожела да работи в моя ресор. Беше искрено заявено, а се оказа лицемерно. Но така научих, че младостта освен смела, може […]

Продължи четенето

Там времето е свило гнездо

Преди дни изпратих на приятелка откъс от една книга, която ме запозна със западните диалекти. В две от думите на този „мъчен“ говор бях изгубила смисъла…Трябваше ми помощ. И разчитане. Сякаш усетих какво казват, защото думите сами по себе си са интуиция. Говорят… и пак е тихо. Приятелката ми е етнолог, разбира характера на всяка […]

Продължи четенето

в-ДЪХ-новител: Калина

Признавам, че имам интерес към картичката, която ще има своите печат и марка и утре ще тръгне в „надписаната“ й посока. Да помислим какво е тя за нас. Картичката, която последно изпратихме… Картичката, която истински ни е „познала“ и която в пожелание за нас ни мечтае в здраве, щастие и споделена радост. Обичам много картички. […]

Продължи четенето

в-ДЪХ-новител: Мария

Мария е като роклята, с която я видях за първи път. Ефирна е. Като вятър. Нали ги знаете онези тежки хора, с тежки мисли, които сложно случват нещата си. И аз понякога съм такава, и все по-малко съм като вятъра. Не зная дали Мария ме грабна точно с това. Сигурна съм, че хората просто се […]

Продължи четенето

в-ДЪХ-новител: Диляна

Бях убедена, че познавам Диляна от времето на моето късно тийнейджърство, когато тя беше бебето в семейството, което още не познавах, но често срещах по пътя от вкъщи до кварталния магазин. В онова време кварталните магазинчета все още бяха малко и на четирите ъгъла на района, в който живеех. В парка виждах нейното семейство – […]

Продължи четенето

Две истории за чаша чай

ЕДНА УЛИЦА С ДВЕ ИСТОРИИ ЗА ЧАША ЧАЙ…Това е на вратата, а когато влезеш… Не обичам календар на стената. Безвремието ме увлича по-силно. От онези хора съм, които бележат живота не с поредността на дните. В календара, който закачам, има една единствена дата – ДНЕС. Как планирам задачите – помня ги, свързвам ги с желания, […]

Продължи четенето

СоцАрт: От 9-ти до 10-ти

10 ноември… Свободни ли сме? Приехме ли различния до себе си? Докъде стигна правото ни на избор и колко реално е то? И какъв избор? Дали новата номенклатура е различна от старата? На какво учи училището? Ще ни остави ли здрави здравеопазването? Колко кураж имаме за бъдещето? И да е общо! На 6 ноември бях […]

Продължи четенето

Пейки, вратници, дувари

В къщата на Чудомир, с. Турия Към Девическия манастир над Калофер Малка църква в лично село. Църква „Св. Димитър“ с. Турия В Радучева къща, с. Гъбарево В книгопродавница, Карлово Етнографски музей, Казанлък Една гостоприемна порта Дюкянъ Дувар на 80 км. от Варна В къщата на Вазов, Сопот Някъде из Казанлък Пейки, вратници, дувари. Пътуване е. […]

Продължи четенето

Задължен за ЩАСТИЕТО

Той промени личното ми мислене за ЩАСТИЕ извън единствената концепция за ПРАВО, което мислих, че ми се полага. Замени я с идеята за ЩАСТИЕТО като МОЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Тези, които познават Хорхе Букай извън книгите му го наричат Хорхе и следват споделените преживявания на един от най-обичаните автори не като безусловни съвети за добро живеене, а […]

Продължи четенето

в-ДЪХ-новител: Кристина

В Typewriter давам живот на нова рубрика. Ще бъде бягство. Пристанище. Пътуване. И запознанство. В-ДЪХ-НОВИТЕЛ е категория, в която срещаме подстрекатели за живота в цялата му цветност. Подстрекатели, които също имат вдъхновители и ще ни запознават и с тях, освен със себе си. Рубриката откривам с Криси. Познавам я от работните си дни в Икономически […]

Продължи четенето

Можеш да си фокусник

„Мисля, че той наистина е истински фокусник. Нали, мамо?!“ Как да оспориш мислене, в което истината е два пъти защитена. „Той“ е Веселин Долмов с артистичното име на фокусник – Арсен и е намерил мечтата си да бъде илюзионист преди много години. Майката от въпроса съм аз, а мислещата девойка е малка и се казва […]

Продължи четенето

Нарисувана столица

Не е тайна. Обичам София. Там открих една надежда. Там се научих да изказвам на глас мечтите, за да ги изкрещя години по-късно. Там се научих на битки, от които съм готова да изляза победена. Там намерих приятели, с които споделям и до днес душата си. Но оставам тук…В последната година, когато пътувам натам, на […]

Продължи четенето

В устието на Камчия

Продължи четенето

Лист. Молив. Рисувано послание

С Ицо се запознах преди около 10 години. В дните между „преди“ и „сега“ не съм го мислила като един от моите възможни мотиватори. Наскоро си бяхме разменили мейли с открити съкровища – разни на пръв поглед ненужни вещи, намерили ново предназначение  – стари огънати вилици вместо закачалка на стената или части от стари часовници, […]

Продължи четенето

  • Страница 3 от 4
  • <
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • >

© Copyright 2019 - Creaktive PR

Facebook, Instagram, E-mail