Аз преди теб

„Аз преди теб“ е книга за свободата, с която преминаваме през собствения си живот, както пожелаем. И ако любовта, в която израстваме без ограничения и без очаквания, е част от тази свобода, то тогава съм съгласна… „Аз преди теб“ е любовна история. Дали краят е щастлив или пък не… Прочети я и можем да спорим.

Романът на Джоджо Мойс е от онези книги, в края на които в нас остава нещо и то не ни дава спокойствие. Колко пъти обещаваме, че ще се радваме на живота във всеки един миг, така сякаш ни е даден като последен. И колко пъти сме преминавали през това обещание, без да го изпълним. Аз го правя, превърнала съм го в един от лошите си навици, макар че преди години имах ден, който за секунда преживях като възможно последен. Излязох от него и влязох в нов етап от живота си, защото си бях обещала да не пропилявам и минута, в която мога да живея истински и да бъда жива… Не просто физически, но и емоционално. Това е една от причините да харесам толкова тази книга. Другата е разговорът в нея – на моменти смешен, понякога леко неудобен, винаги много истински. Разговор, какъвто водим, когато срещнем него или нея. Човекът, който може да ни влюби. Обичам много думата влюбване – момент, в който влизаш в-любовта с цялото бунтарство на духа и спокойствие на сърцето.

„- А ти какво искаш?

– В какъв смисъл?

– От живота си?

– Много задълба.

– Питам те най-общо. Не те занимавам с психоанализа. Просто питам какво искаш. Да се омъжиш? Мечтаеш ли за кариера? Да видиш свят?

– Не знам. Никога не съм се замисляла особено над това.“

Едно раз(ЛИЧНО) ревю…

Има няколко пътя, по които едно книжно заглавие може да привлича към историята, която крие. Конкретна съм за моите пътища… Първо: Влизам в книжарницата и в погледа ми попадат всички онези книги, подредени на най-акцентното, достъпно и видимо за читателя място. Това, което продава и е близо до касата, обикновено. Това не е моят начин. Второ: Чета ревю и в него намирам някоя-друга провокираща дума – красива или „остра“, равна или малко цинична – зависи кой е авторът на ревюто, но обикновено в една дума всички си приличат. Ползват „бестселър“. И това не е моят начин, просто „най-купуваният“ не е характеристика на това, което може да ме грабне. Трето: Познавам редактора или направо съм щастлива през познанството с писател да бъда включена в читателския „форум“ – този на тест читателите. Четвърто: Книгата стига до мен с препоръка от приятел  книгоядец. При мен май почти винаги се случва така… Изключвам миналия 24 май, когато попаднах на заглавие за секунда и на третата вече плащах на касата. Дори не прочетох анотацията или бележката на редактора. Книгата се оказа страхотна. Прочетоха я всички, които си я откриха в моята къща. Избрах я по заглавието, в което се съдържаше „слънце“, тогава имах нужда от светлина. И много исках да е топло.

В началото на тази (наполовина минала година), тръгвайки си от уюта на още един приятелски дом в София, куфарът ми натежа с четири книги. Тя винаги ме изпраща с книги. Обичам това момиче, не само защото чете с такава любов и има изключителен поглед върху книгите като преживяване на история и персонажи. Някога двете споделяхме обща студентска стая и я помня със стила й на четене, може би това беше първото, което ме грабна – с книгата, която разлистваше така, сякаш ей сега животът ще се промени. В същото време аз придобивах опита, който сега приятелите ми разказват с няколко думи и топъл сарказъм: „Яна може да говори с всеки, а с когото не може – мълчи. Тя никога не мълчи“. Книги четях, когато не се срещах с хората в живота си, най-често между две отделни срещи. На спирката, докато чаках автобус, на пейка в салона на гарата. Но под завивка в студентството – само когато боледувах.

С „Аз преди теб“ пътувах към Варна. Дори не исках да й търся място в багажа. Погледнах задната корица и си помислих „Любовен роман, обичайната история за различните, които се привличат. Не я искам. Не обичам истории за любовта, които задължително са щастливи и съдбовно начертани за двама до края на живота им“. Преди да изкажа на глас думите, тя – моята приятелка книгоядец (казвам го с обич и възхищение, и с подстрекаване да отвори малка квартална книжарничка с уюта на техния дом)– ме погледна с несъгласие: „Знам, че мислиш всеки любовен роман за захарен памук, но това тук не е клишето, което не желаеш да четеш. Вземи я. Прочети я и тогава да видим“.

Такива са най-добрите ни приятели. Познават нас и думите, които ни увличат. Моята предизвикваща дума е „предизвиквам“. Прочетох „Аз преди теб“ след месец, за пет часа след полунощ. Това превърна тази нощ в класика. Бях забравила усещането да се смея и да плача едновременно и да съм в сюжета, сякаш тайно наблюдавам всичко отстрани. Знаете, че  има книги, които са представление. Сякаш си на театър. Книги, които те оставят без дъх и бързаш да четеш, сякаш си на състезание. Изядох книгата. И тя направи същото с мен. Същата вечер реших да прегледам ревютата от годината, в която романът става бестселър и получава номинация за роман на годината. „Смешна, движеща, непредсказуема история за любовта. Любовна афера, която ще се помни“. Помня я! И не искам да пиша ревю, а да я чета за първи път. Отново. Да не я бях прочитала вече веднъж…

В книгата на Джоджо Мойс разговорът между основните персонажи е съвършен – в него има всичко, което животът всекидневно ни предлага.

В началото историята е почти класическа, не защото всички са красиви и богати, а защото в добрата любовна история поне единият във връзката е точно такъв. И така… Той е красив мускулест мъж с репутация на изключителна хиена в Лондонското сити, с костюм на работа и в кожено яке през свободното време върху мотора си. И естествено с красива приятелка с изящни глезени, която обича да бъде водена под палмите на Бали. Той не само кара мотор: скача от високи сгради, влиза в пещери, не обича нищо, в което липсва динамика. Авантюрист с невероятна страст за живот, прави каквото поиска и може да си го позволи. И точно когато си го представям мил, романтичен, внимателен – всичко, което на финала го превръща в съвършен мъж –със скоростта на светлината това очакване е приключено. Със същата скорост го блъска кола и няколко страници след това е квадриплегик. Превръща се в мъж на 35, който не иска да вижда света, защото е неподвижен в него, движи единствено мозъка си и сам е взел решение да приключи с дните си след шест месеца. Не желае живот, в който няма контрол върху нито един свой избор. Изборът винаги е на медицинското лице или на санитара у дома… Това е Уил.

От другата страна на старото аристократично имение на родителите на Уил, в една къща, заедно със своите родители, сестра, племенник и дядо, живее тя. Носи цялата отговорност в грижата за всички. Тя получава заплата, тя сякаш е мъжът в семейството, поне докато не остава без работата си в „Кифличка“. Луиза Кларк носи странни обувки с пеперуди, купени от благотворителен магазин, а чорапогащникът с окраска на пчела й е любим. Не е гледала филм със субтитри и не очаква нищо повече от живота освен брак с дългогодишен приятел и куп деца, за да бъде семейството им шумно и задружно. За капак приятелят й е егоистичен млад мъж с тесногръдо разбиране за живота, за когото е важно да бяга, а пък тя да го гледа. Във всички смисли.

Лу и Уил се срещат, за да научат колко различен е животът между вчера и днес и как може да си вървял през него 20 или 30 години, без да разбереш какво наистина ти се случва. И в същото време, само за шест месеца, да откриеш онзи път, в който си истински чрез любовта, изразена към другия. Тази книга не е любовен роман. Или не е само това. „Аз преди теб“ е заглавие за живота, в който аз преди теб не е изразеният егоизъм да имаш. Любов, която те развива, която те открива, а не клишето, което има вкус на карамелен бонбон. Любовта не изисква ничия жертвоготовност, тя не я приема. Любовта расте в свобода и се съхранява в равнопоставеността. Тя е изразена в готовността да поставиш себе си преди другия, но не като пожелание да имаш, а като желание да дадеш. Аз преди теб.

В „Аз преди теб“ намерих силни думи и едно оставило ме безмълвна писмо… „Не отхвърляй нищо, преди да си го опитала“ са думи, които бих искала да определят и мен, но не са.

Писмото на Уил към Лу е това, което остава в края на книгата и подготвя читателя за следващата „След теб“.

 ДА СЕ ПРОЧЕТЕ САМО В КАФЕНЕ „МАРКИЗ“, РЮ ДЕ ФРАНК БУРЖОА, С КРОАСАНИ И ГОЛЯМО КАФЕ СЪС СМЕТАНА НА МАСАТА.

Кларк,

Когато четеш това писмо, вече ще са минали няколко седмици. Съмнявам се, че дори предвид новопридобитите ти организационни учения, би успяла да отидеш в Париж преди началото на септември. Надявам се, че кафето е добро и силно, а кроасаните – пресни, и че времето все още е достатъчно слънчево, за да седнеш отвън на тротоара в някои от ония метални столове, които винаги лекичко се клатят. Бива си го „Маркиз“. И пържолите са добри, ако решиш да се върнеш за обяд. А ако погледнеш от лявата си страна, ще видиш парфюмерията „Л`Артизан“, където, след като прочетеш писмото, трябва да идеш да пробваш парфюма, чието име беше нещо от рода на „Папийон Екстрем“ (не си спомням точно). Винаги съм си мислел, че на теб ще ухае страхотно.

……….

Когато се върнеш в Англия, занеси това писмо на Майкъл в лондонския му офис и той ще ти даде съответните документи, за да имаш достъп до сметката, която той е открил на твое име.

………

Кларк, почти те чувам как започваш да дишаш тежко. Не изпадай в паника и не се опитвай да раздадеш парите: не са достатъчно да се излежаваш до края на живота си. Но ще ти купят свободата както от това клаустрофобично градче, което и двамата наричаме дом, така и от бъдещето, което досега си мислела, че трябва да имаш.

……..

За известно време ще се чувстваш неудобно в новия си свят. Винаги е странно, когато те изтръгват от навиците ти. Но се надявам да се чувстваш и малко въодушевена. В теб има глад, Кларк. Неустрашимост. Просто си я заровила дълбоко, както правят повечето хора.

Не ти казвам да скачаш от високи сгради или да плуваш с китове. Приемай предизвикателствата. Носи гордо чорапогащника на райета. Да знаеш, че пред теб все още има възможности, е вид лукс. Да знам, че съм ти ги предоставил, за мен е вид облекчение.

Е, това е. Ти спечели сърцето ми, Кларк. Направи го от първия ден, когато влезе вкъщи, с твоите абсурдни дрехи, недодяланите ти шеги и пълната ти неспособност да криеш мислите си. Ти промени живота ми много повече, отколкото тези пари ще променят твоя.

Не мисли за мен твърде често. Не искам да тъжиш. Просто живей добре.

Просто живей.

С обич

Уил

През юни на книжния пазар у нас излиза продължението на „Аз преди теб“ – „След теб“. Как Луиза Кларк ще продължи живота си без Уил, опитах да разбера от първия й читател у нас – редактора Ивелина Балтова…

Различна ли е посоката на разказа в  „Аз преди теб“ и „След теб“?     Да, американските медии писаха, че „След теб“ може да не е продължението, което очаквате, но със сигурност е продължението, от което се нуждаете („Ентъртейнмънт Уикли“).  Дори и да смятате, че „Аз преди теб“ не се нуждае от продължение, всяка нова книга на Джоджо Мойс е наслада за сетивата. Разказът отново се води от Луиза, проследява живота й и този на семейството на Уил след изпълнението на решението му, което оставя огромен отпечатък върху всички. Силното присъствие на Уил обаче продължава да се усеща и да въздейства на героите и читателите.

Ако с една дума можем пълнокръвно да разкажем за Лу и Уил, какви са двете думи, които според Вас дават добра представа за тях двамата?

Луиза и Уил са сложни многопластови образи, но ако трябва да ги опиша само с по една дума, то ще избера една и за двамата – неустрашими. Уил винаги е бил  безстрашен и остава такъв въпреки инцидента, който преобръща живота му. Непоколебимостта на решението му го доказва. Лу също е смела, но просто не го е съзнавала преди да го срещне – както й казва Уил, било е заровено дълбоко в нея.

Книгата „Аз преди теб“ получи много отзиви в чуждестранните медии. Само „любовна история“ не стигаше. Как звучи накратко Вашето ревю?

За мен „Аз преди теб“ е много повече от просто любовна история между богат млад мъж, прикован към инвалидна количка, и болногледачката му, и трудно може да бъде поставена в рамки. Когато я прочетох за пръв път преди четири години, бях разтърсена от силните емоции, които събуди в мен, и не исках да се разделям с Луиза и Уил. Малко книги са ме докосвали толкова силно, продължавам да си препрочитам отделни пасажи, за да се потопя отново в магията й. В основата си е красива история за двама души, които се срещат, влюбват и променят един друг само за шест месеца. Но това е и роман за свободата и правото на избор да живеем и да обичаме. Кара ни да осъзнаем преходността на живота, да търсим нови предизвикателства и хоризонти и да преоткрием себе си чрез любовта. Иска ми се да вярвам, че след като прочетох „Аз преди теб“ вече и аз не съм същата – подобно на Луиза и Уил – че живея по-истински, не позволявам на ограниченията да ме определят като личност и се старая да бъда много повече от това, за което се мисля.

Как се променя Луиза Кларк в „След теб“?

Опитва се да намери стимул да продължи живота си, за да не разочарова Уил, но това се оказва много по-трудно, отколкото си е представяла. Затваря се в себе си и губи цветността си, дори и визуално. Емоциите й се люшкат от крайност в крайност – от желанието да живее и заради него до потапянето в скръбта, справянето с внезапните изблици на гняв и безкрайния вътрешен диалог с човек, който вече не съществува. Тя усеща, че пропилява времето и възможностите си, но не може да намери сили да живее без Уил и непрекъснато се връща към спомените си с него. За да изпълни обещанието си към Уил, обаче, Луиза трябва да се научи да живее и обича без него.
Ако в любовта уважаваме правото на другия да запази себе си, как излизаме от една любов… Обогатени. Помъдрели. Открили неподозирани страни в себе си.

В читателски форуми публиката определя романа като красива история с тъжен край. Дали е така… В голяма степен да, но все пак смятам, че краят, макар и тъжен, е жизнеутвърждаващ и единственият правдоподобен.

Имате ли очаквания за филма, създаден по книгата? Кинопродукцията има световна премиерасъщо през юни.

Очакванията ми са големи, защото Джоджо Мойс е сценарист на филма, а главните роли са поверени на Емилия Кларк и Сам Клафлин. Прочетох, че Емилия до такава степен е заобичала Луиза, че дори е татуирала пчеличка на кутрето си, която да я свързва завинаги с нея. Гледах трейлъра на филма и смятам, че успешно пресъздава атмосферата и духа на романа, така че го чакам с нетърпение.

“Аз преди теб“ е любовна история, която… те кара да се замислиш за собствения си живот и да поискаш да го изживееш възможно най-пълноценно. Да оценяваш всеки ден, с който разполагаш, да приемаш предизвикателствата, да не се примиряваш, да откриваш нови хоризонти и да живееш дръзко. Просто да живееш.

КОГАТО ЕДНА ИСТОРИЯ СВЪРШИ, ЗАПОЧВА ДРУГА… „След теб“ излиза на българския книжен пазар на 16 юни. Аз ще оставя първо тя – моята приятелка – да я прочете. После и аз, защото така започна всичко. С книга, която предаваме нататък. И това си е нашата история. Благодаря ти, Стели! Това ревю е за теб, защото обичам всеки момент, в който съм отворила книга, избрана и прочетена от теб. 

А теб, който прочете тази дълга публикация, поздравявам с една песен от саундтрака на „Аз преди теб“. Живей щастливо с всички възможности, които придават на живота ти неповторим стил… Това (раз)лично ревю е в толкова много думи, защото вярвам, че любовта се обговаря или с една дума – пак е ЛЮБОВ – или се мечтае, диша, живее, вкусва и се споделя в подробностите на всеки миг.  Аз я имам такава – чиста, обикновена, непринудена, свежа като утро и романтична като вечер… И понякога е тайна.