Академия Фламенка: мечта на един афисионадос

Когато преди година споделях, че имам опита на неслучайните срещи, вярата в сбъдването на силното пожелаване и в това, че границата на една мечта би могла да стигне и „зад“ небето, нямах представа с колко сродни хора ще ме среща работата в „Креактив ПР“. Тези хора разказвам в рубриките „В-ДЪХ-новител“ и „Портрети“. Не го правя само защото обичам да пиша или пък защото обичам да срещам. Правя го, защото съм сигурна, че във всеки един от тях можете да видите себе си или да се намерите отново, в случай че сте объркали пътеката. Обичайте пътищата си, те са ваши. Създават вашата уникалност и дори понякога да ги мислите като „задънени“, в края пак ще ви заведата до нещо. Или до някого.
Срещата ми с Антонио се случи в момент, когато бях спряла да пиша, и ме върна към… Писането. Защото с него започва разказът за цял един непознат за мен свят – този с корени някъде в Севиля.

Антонио Тотев е артист. Всички имаме такива срещи… С хора – артисти. Много от тях дори не са изявени на сцена, изкуството носят в сърцето и с него определят живота.
Първата среща на Антонио с танците е в 12-годишната му възраст, когато се записва на състезателни танци в Габрово. Две години по-късно отива към класиката и усвоява балетните стъпки в школа в Ловеч. На 19 години за първи път вижда фламенко танцьори на сцената на университета в По, Южна Франция. Там е студент по „История на изкуството“ и „Археология“. Днес преподава техники на движение във фламенкото и танцува живота си.

„В унивеситета Universite de Pau et des Pays de l’ Adour, както във всички други университети във Франция, студентите имат избор да се включат в културния живот и пряко да участват в него чрез различни школи. Аз се докоснах до фламенкото за първи път по време на спектакъл, в който тези групи по изкуство представиха свои хореографии. Имаше африкански танци, ориенталски, но аз буквално бях грабнат от фламенко танца – много силен, страстен и динамичен. Сякаш усетих духовно единение с него. Трудно мога да обясня емоцията от тази първа среща с музикален стил, който дотогава не ми беше познат.“

Съветът, който помниш от първия урок по фламенко… Не помня съветите, а повече изразителните очи на преподавателката. След първата година в университета, през лятото, се записах на танцов стаж в Байон. Усвоявах ритмите и движенията на севияни – севилски танци, вид фламенко. Фолклорен танц, първоначално танцуван в кралския двор, след това излиза на улицата, при народа. Циганите го присвояват и успяват да го интерпретират през собствената си емоционалност. От класика и ефирност в балетни стъпки севияните се превръщат в нещо огнено и страстно. Във Фламенко. Коренът на думата фламенко означава огън… Когато се върнах от Байон, продължих редовните уроци в университета. Постоянството ми не спира до днес.
Какво ти дава като форма на изразяване… Когато гледаш един фламенко танцьор на сцената, като зрител виждаш как той освобождава силна емоция. За мен този танц е много лично обръщане навътре към себе си. Танцуваш и позволяваш на емоцията, която е много индивидуална, да расте в теб. Изживяваш я силно, понякога почти яростно: такава е чувствеността на фламенко танцьора. Движенията са обърнати към хара точката и сърцето, навътре. Не бих казал, че това е търсена символика. Фламенкото е емоционален танц, танц на егото, с него изразяваш индивидуалното си вътрешно чувство. То може да бъде и радост, и печал…

Как започва един урок по фламенко… Със съвети за техниката, с показване, с изучаване на терминологията. Учениците научават четирите основни позиции на ходилото: такон – пета, планта – предна част, възглавничката на ходилото, пунта – удар на пръстите на крака, голпе – удар на цялото ходило на равно. Колената винаги са леко присвити, за да не поема колянната става вибрациите от този удар. Позицията на тялото е интересна. Долната част е много заземена, а ръцете са протегнати към небето. При фламенкото има щракане с пръсти, което използваме за отчитане на палото – тип ритмика. Палмас е пляскането с ръце, което един добър танцьор може да превърне в музика. Моят урок започва и със съвети как да предпазим тялото си в танца.
Кога откри сърцето на фламенкото, неговата автентичност… Когато пристигнах в Испания или там, където е родено. Първо пристигнах в Малага, където се запознах с първата си истинска учителка по фламенко – Пилар Кармона. Тя е формирала стила на много големи звезди днес. Тази жена ме заплени със силата, която излъчва. Тогава беше на около 50 години. С много изразително лице и дрезгав глас. Истинска хитана – циганка, горда със своя произход. Пепа Молина е друга голяма фламенко звезда, която имах щастието да срещна и да се уча от нея. В думите й запомних, че във фламенкото има много женственост, но няма сексуалност. Жената е много елегантна в този танц. Ученичка на Пилар Кармона е Ла Лупи, която днес е известна фламенко танцьорка. Звезда в Испания и на сцените в цял свят, където танцът има своите почитатели.

В танцовия клас на Ла Лупи, в Academia De Flamenko AMOR DE DIOS, август 2015-та.

Женствена, с червена и надиплена с воали рокля и роза в косите… Да. Това е Кармен, но днес не е задължително. Фламенко дрехата е отпреди два века: роклите, които са носили в Андалусия. Днес можеш да избягаш от това клише, но не можеш да избягаш от страстта, с която ще танцуваш. Характерни остават точките- червена или черна рокля на бели точки. Това е много фламенко. Когато изкуството струи от теб, не е нужно да следваш задължителни норми. Може да си с костюм, ако си мъж, или с рокля, ако си жена. И да танцуваш, следвайки звуците на китарата и ритъма на сърцето си.

А обувките… Те са специални. Имат гвоздеи на точно определено място на върха и на петата. Всеки, който сериозно иска да танцува фламенко, трябва да има такива обувки. Те имат важна роля заради играта на пръсти и пета в танца: планта – такон – пунта. Тези обувки помагат за звука, но също така предпазват тялото от натоварване. На уроците, които започваме в Академия Фламенка от 15 ноември, можете да носите удобни обувки градски тип с дебел ток.

По коридорите на Amor de Dios – митична фламенко школа в Мадрид…

По покана на Академия Фламенка, на 15 ноември – неделя, във Варна ще пристигне Маноло Пунто. Това е силна подкрепа на желанието за създаване на фламенко среда тук… Да, така е. Той посрещна тази покана без никакви резерви и с огромно желание. За първи път чух името на този голям танцьор, когато бях на 23 години и реших да се преместя в Париж. Градът предоставя невероятни възможности да се развиваш като артист. До централното кметство е Центърът по танци „Centre de Danse du Marais“. Всъщност е името на улицата, където е създадена школата преди 30-тина години. В нея около 10-тина учители – големите имена във фламенкото – ежедневно дават уроци. В едноименния квартал това е една голяма частна къща с вътрешен двор. Маноло също беше ученик там, по това време. Имаше и малък театър. Записах се в един курс с Орелия Видал, която днес е в трупата на Маноло Пунто. Лично го срещнах преди 11 години, когато прие поканата за фламенко семинар на о. Санторини, Гърция. Артистичната кариера на Маноло Пунто е свързана и с легендарната фламенко школа Amor de Dios в Мадрид. Мястото е митично. В превод означава „Любов на боговете“. Ти ме попита какво помня от моите учители… Винаги са ни казвали: „Вървете и вижте всички преподаватели, за да намерите себе си в танца и да изградите собствен фламенко стил“.

Днес животът ми се развива във Варна. И понеже считам, че този град има потенциал за развитие на нещо ново и динамично, реших да започна историята на Академия Фламенка именно тук. Някои ме определят като мечтател. Нямам нищо против, защото вярвам, че трябва да живеем живота си, следвайки желанията на сърцето. Във фламенкото има едно определение – афисионадос. Афисионадос наричаме всички хора, които обичат това изкуство като близко до тяхната емоционалност.

Пред класическо таблао в Мадрид. Villa-Rosa. От 1911-та до днес.

Да, но това е изкуство, което не е много познато… И е така, и не е така. Ако познаваш историята на развитието му, е лесно да го разбереш. Ако пък ти самата си толкова чувствена и страстно изразяваш себе си, ще ти бъде лесно да го обикнеш. Предлагам ти да започнеш с първи урок на 15-ти ноември и кой знае… Може през февруари 2016-та да си ученик на един от семинарите по време на най-големия фламенко фестивал в света – този в Херес, Испания. Именно там – в Херес и в Кадис, близо до Севиля, се усеща автентичният дух на фламенкото. Там ще пристигнат учители основно от Испания, а учениците ще бъдат от цял свят – от страни в Европа, но и от Корея, Япония, Китай, Латинска Америка.

Япония и фламенко… Да, и аз бях изненадан, когато научих, но това споделят много от световните звезди, които пътуват до Япония, за да водят танцови стажове. Това е страна, където фламенкото се популяризира лесно. Там има много развити школи и дори японци, които пеят фламенко, което е по-рядко срещано от танцуването. Очевидно е, че са много силни в изразяването на чувствата си, но както всички знаем, японците са и изключително изящни в изкуството.

Разкажи за Дните на отворени дни… С тях отбелязваме началото на Академия Фламенка. Първият ден е 15 ноември – започваме с инициатива, отворена покана за всеки, желаещ да танцува. Ще ни намерите на бул. „Мария Луиза“ № 8 във Варна. Желанието ми е заедно с всички ученици да превърнем това място във фламенко сцена и тя да бъде автентична. В София има много силна фламенко школа и тя се развива от танцьорите на „Алегрия“. Време е да създадем подобна среда и във Варна.
Маноло Пунто не е идвал досега в България. Преподава в много страни в цял свят. Тук го води поканата от Академия Фламенка, но и личното му любопитство да открие нашата страна.
Първият урок с него ще е безплатен – на 15 ноември от 18.00 часа. Планирано е да продължи един час, но при заявен интерес урокът ще бъде повторен. В следващите два дни – 16 и 17 ноември – уроците с Маноло ще имат цена от 7 лв. и ще започват в същия час – 18:00. Освен фламенко сме подготвени със школи за фолклорни танци, самбаеробик и йога. На 15 ноември всички класове ще бъдат със свободен достъп, безплатни за гостите на откриването на Академия Фламенка. В 16:00 – фолклорни танци и йога (в различни зали), в 17:00 – самбаеробик, 18:00 – фламенко с Маноло Пунто.

Дойде моментът и за много личните въпроси…
Душата на фламенко танцьора е… Интересен въпрос. Труден – също. Да кажем силно емоционална. Разпалена. Гореща.
Свободата… В танца не си по-свободен в глобалния смисъл, но намираш отдушник. Има нещо, което позволява да отвориш вратата и да покажеш себе си без страх или угризение.
Вдъхновява те… Източната философия. Странното е, че там нещата са извън егото, а в същото време във фламенкото чувствата на Аз-а са водещи.
Вбесява те… Носенето по течението. Непукизмът в отношението ти към света и към човека. Неглижирането да правиш през пръсти всичко онова, което може да ти бъде смисъл.
Силен те правят… Премеждията, през които минавам. Човек съм като всички останали. Имам и силни и слаби моменти.
Влюбва те… Може и да те изненадам, но аз не вярвам в любовта. Не вярвам в любовта такава, каквато непрекъснато я търсим в ежедневието си. Любовта има десетки значения в различните езици. С нея много често някой си играе. Точно тази игра ме лишава от общоприетата вяра в любовта. В крайна сметка това не е дума за скрабъл. Любовта е в свободата, в универсума. Тя е безкрайна и безгранична: как тази безкрайност може да бъде схваната с нашите сетива, трудно ми е да си го представя… Иначе обичам. Да, обичам. Много хора бъркат любовта със страстта, с увлечението. Аз съм по-реалистичен.
Неизвестното… Ние не искаме да изпуснем сигурното. Страхът от неизвестното може да ни скове и остави на едно място. В същото време ни влече животът с идея за бъдещето, без да го оценяваме като неизвестно – още едно противоречие. Никой не е длъжен да слуша точно мен, но… Вземете малко багаж – необходимото, и вървете натам, където очите ви виждат щастието. Не е нужно да е много ясно… Понякога, за да го стигнем, е достатъчно да го пожелаем…