в-ДЪХ-новител: Диляна
Бях убедена, че познавам Диляна от времето на моето късно тийнейджърство, когато тя беше бебето в семейството, което още не познавах, но често срещах по пътя от вкъщи до кварталния магазин. В онова време кварталните магазинчета все още бяха малко и на четирите ъгъла на района, в който живеех. В парка виждах нейното семейство – мама, татко и три малки деца. Години по-късно влязохме в животите си и откакто и дъщеря ми ги познава, не иска да повярва на Яниното убеждаване, че да гледаш куче или котка у дома е сложно, направо невъзможно занимание. Да имаш домашен любимец е щастие, като онова да имаш някого, когото обичаш. Да имаш куче е щастие като онова, някой да те обича. „Да имаш родители с разбиране за четирикрак приятел в къщата си е мечтана детска радост“, чувам редовно като родител на дете, лишено от този късмет…Неотдавна Ели (моята дъщеря) разказа семейството на Диляна с тези думи накратко: „Те карат мотор, имат винаги куче, котка, хамстер или риба, имат си батко, кака и Диляна, и в тях пекат вкусни соленки.“ 🙂
Диляна учи ветеринарна медицина в Германия. Не останах изненадана. Избрала си е пътечката от малка. И вярвам, че тя ще я заведе там, където иска. Не я питам какво е да си български студент в чужда държава. Тя не е единствена… От тук носи пясък от брега на морето край Варна. И водата. И лятото. В миниатюрна стъкленица. Реших да ви запозная с Диляна, защото дори само един отговор от всичките нейни разказва, че мечтата има стойност, когато не я забравяш през годините и не се отказваш от нея, само защото – виждаш ли – била детска, а ти вече си голям.
Дидка не знае, че е в-дъх-новител за мен. Мисли, че я каня във „в-ДЪХ-новител“, защото има едно първо място в живота ми – първият ми истински събеседник. Интервютата, взети от Яна в радиото, започнаха с нея. Може би беше на 6. Мъничка. Спечели торта. И гостуване като радиоводещ на столче до Яна. От тогава ме „какосва“. Това ми спомни първото интервю и ме вдъхнови още повече за това с нея!
Събери се в пет изречения… Родена съм в красивата, морска Варна. Следвам ветеринарна медицина в Берлин, като преди това минах през първоначалното квартално училище, след това в Първа езикова гимназия. Семейството ми е в България, сърцето ми – (понастоящем) в Англия. Ежедневието ми в момента е предимно учебно, има скайп разговори. Имам и страст да взема възможно най-много от шарения Берлин (пет изречения…).
От кого е наследена любовта към животните… Братът на дядо, навремето също е бил ветеринарен лекар, но тъй като дори нямам съзнателен спомен за него, съм по-склонна да смятам, че любовта към животните сам си я създаваш, съхраняваш и развиваш. Като бях на пет-шест години, нашите решиха да ни вземат домашен любимец и ме попитаха какво искам. Изборът беше между риби, хамстер, папагал и морско свинче. Нямах идея как изглежда едно морско свинче и си пожелах точно това. Така се запознах със Спас и той с мен. Първият ми домашен любимец… Честно казано видът на Спас ме изненада, мислех, че е малко прасе, което може да плува…
Сега си във… И правиш там какво… Германия. На пътя си съм. На път да стана ветеринарен лекар.
Семейството ти е… ГОЛЯМО, с перспективи да става още по-голямо. Това е РАДОСТ. А аз в семейството си съм изтърсакът, най-малкото от три деца.
Най-щурото нещо, което направи в училищните си години… А когато завърши… В последната твоя седмица… В десети клас, на училищния фестивал на талантите, решихме да свирим една песен на Sepultura (бразилска метъл група) и aз в ролята на басистка. В крайна сметка спечелихме първа награда, дори имам статуетка. Щуротия след като завърших… Пристигнах в Берлин с един куфар, в който някак успях да събера целия си живот. С куфар, без да зная къде ще живея. Миналия петък отидох на салса парти в „Хавана“ заедно с приятелка, която й е много голям почитател. Нямах идея нито как трябва да си движа ръцете и краката, нито на кои песни какъв стил се танцува и цяла вечер отказвах на предложения за танц, докато накрая реших, че няма по-добър момент за първата ми салса от салса парти в ,,Хавана“.
Българските и германските студенти… Приличате ли си… Зависи – в Германия има студенти от България. В България има студенти от Германия. Всички студенти си приличаме по това, че не сядаме да свършим каквото трябва, докато ножът не опре до кокала. А когато учиш ветеринарна медицина, понякога наистина има и кокал, и нож, или поне скалпел.
Липсва ли ти баницата или сама я правиш в Берлин… Баницата не ми липсва толкова… В турските магазини се продават кори. Мога да правя и вита, и редена, и млечна. В Берлин има и българска баничарница. Това, което ми липсва обаче, е цялостното преживяване… Да ям баница на закуска, направена от мама. В кухнята у дома.
Какво се случи с детската мечта… Исках да стана художник. И сега, когато ми остава повече време, с удоволствие се занимавам с приложни изкуства, моделиране, бижута, DIY (do it yourself). Обичам да правя от нищо-нещо. Когато си студент, това знание – на приложно изкуство „от нищо- нещо“ – е полезно.
Какво се случва с мечтата ти на голямо момиче… Мечтата ми на голямо момиче е в развитие и ежедневно полагам усилия за сбъдването й.
Смела ли си… Не съм страхлива…Това прави ли ме смела?
Готова си на безразсъдство, когато… Имам съучастници в безразсъдството.
Любов, късмет, вяра… Какво ще избереш, ако имаш право само на едно от трите… Ще избера онази Любов, без която „никак не можем“…
Вдъхновението е… Спонтанно, изпълващо мислите и делата, красиво. Трябва да се чувстваш спокоен и щастлив. И ще се вдъхновиш… И ще бъдеш вдъхновение.
Вдъхновител е… Всеки, който те променя за добро, без дори сам да усетиш, че става нещо различно.
Твоят вдъхновител… ВдъхновитеЛ нямам, имам вдъхновителИ. Това са най-близките ми – любимият, родителите ми, сестра ми, брат ми, приятелите. Племенникът ми е мой вдъхновител, а е само на 9 месеца – усмихва се бързо, широко и искрено, след като преди по-малко от минута е плакал гласно. Вдъхновява ме бързината, с която расте и с която се учи в тази мъничка възраст.
Нарисувай щастието бързо, както дете рисува човече с точка, точка, запетая…
С Paint е… Не е лист хартия, но пак е щастие. Щастие е да ти е хубаво, да ти е леко на душата, но най-вече щастието е да си с някого, когото обичаш.
