в-ДЪХ-новител: Мария
Мария е като роклята, с която я видях за първи път. Ефирна е. Като вятър.
Нали ги знаете онези тежки хора, с тежки мисли, които сложно случват нещата си. И аз понякога съм такава, и все по-малко съм като вятъра. Не зная дали Мария ме грабна точно с това. Сигурна съм, че хората просто се откриват в написан от живота им момент. Ние двете се оказахме в един автобус, следващ дъха на розите. В един инфотур в Южна България. За мен един от малкото, за нея – част от пътуването й в живота. Тя е пътуващ вятър. Минава, усещаш я и искаш да я следваш. И го правиш. Четеш я в peika.bg. Усмихва те с избора на място за бира – и то е непринудено като срещите, и като истината в емоциите. Преди две седмици тя избра мястото, на което се срещнахме за втори път след онзи инфотур. Почти половин година от първата до втората среща, а сякаш тя те е разговаряла всеки ден и сякаш не си я чел, а си я слушал. Аз искам да бъда пътешественик с багаж в една малка чанта. И ако това не е вдъхновител, който така да те запали, че да те откаже от натрупаните навици… Никога не бих могла да стигна времето на Мария за приготвяне на багаж: 10-15 минути.
Представям ви Мария. Познавате я. Пътували сте с нея. И сигурно като мен сте се чудили дали тя ползва отпуск? Наскоро споделих на моето момиченце, че може да стане пътешественик. Попита ме, а какво правят пътешествениците, когато не са на работа. А де! Да каже Мария…Тя е от Пловдив. Носи родния град в сърцето си, което е голямо да събере целия свят със случките, пътищата и хората в него. И да ги разкаже. От 7 години живее в София, половин година е била жител и на Терамо, Италия. Утре може да е на друго място, защото както виждам статуквото не я привлича.
б.р. „Фото“ на Александър Македонски, автор на снимки, приятел на Мария и основател на работилницата за колела 1bike. Останалите кадри, любезно ни бяха предоставени от вдъхновителя.
Поради местожителството си, отдалечено на близо 500 км от Студио 5 в НДК, пропуснах преди дни представянето на първия й пътеводител в съавторство с колегите й в сайта за пътуване. Малко съжалявам, но и зная, че това няма да е първият. За другите ще бъда на точното място – там. А защо не и тук – във Варна. Защо не, Мария?!
За пътеводителя на peika.bg „ 50 места, които да посетите в България през 2015 г.“… Жанрът е известен и любим – Пътуване, Туризъм. Можеш да го имаш…Виж тук: http://ozn.bg/50-места и рабира се тук: http://www.peika.bg/50mesta/. 186 страници, които докато четете, ще ви върнат в онези места, които сте виждали на път или сте сънували.
Кога намери своето място на peika.bg. Тя ли те намери, ти ли я видя и като любов от пръв поглед ли се случи? На прощъпулника преди години-години да не си залитнала върху куфара на вашите?
В един прекрасен ден, точно когато ме беше налегнало отчаянието и мислех да напусна страната временно в търсене на интересен живот, ми се обади Ивалина Ненова – мениджър на проекта (на двата сайта Peika.bg и NasamNatam.com) и ми предложи тази работа. За мен това е сбъдване на детска мечта – не са се сетили да ми сложат куфар на прощъпулника, но откакто умея да пиша, мечтая да пътувам. И да пиша за това пътуване.
Имат ли истории пейките? Коя е твоята любима?
Пейката е състояние на духа – този момент от пътуването, в който спираш, за да си починеш, да се порадваш на гледката, да снимаш, да се запознаеш с интересен човек. Историите на пейките се раждат сами и не се случват непременно при тях. Едни от любимите ми истории са тези с бабите на път. Никога не трябва да се подминава баба на път. Тя винаги има куп истории, които да ти разкаже, нещо току-що изпечено, с което да те почерпи, внук, с който да се опита да те сватоса.
… една от любимите пейки при Бекови скали над с. Равногор. Мария е открила най-хубава гледка към Родопите…
Кой е Типун за Мария?
Типунът е нашият пътуващ талисман – по биологочному птицата синьокрако буби от островите Галапагос, по приказному – едно щуро пиле, което винаги пътува с нас, обича да се навира на шантави места, да се снима и не по-малко от мен да слуша истории. Понеже постоянно го забравяме на разни места по света (Истинският Типун е пътувал из цялата планета), се шегуваме, че вечно му пари под джапанките и не може да се остави някой да го води. В един момент заживява собствен живот.
б.р. А ето го и Типун, който обича италианска паста, френско вино и гледката към българските широки поля край пътя. Докато Мария шофира, той се наслажава на пътуването 🙂
Твоите седем лични правила за евтино пътуване за богати емоции…
1. Не бъди придирчив.
2. Не прави планове – страхотните възможности изскачат най-често неочаквано.
3. Не отказвай покани – винаги има някой, който иска да те почерпи домашна ракия и айрян.
4. Разбери, че забележителностите са важни, но те рядко са това, което даден град (държава) наистина е. Много повече можеш да научиш от страничните улички и возенето в градския транспорт.
5. Бъди отворен към света и се доверявай на хората (с проекти от типа на Couchsurfing).
6. Бъди приятелски настроен и навсякъде ще имаш приятели, които ще те поканят на гости.
7. Сметките усложняват нещата. Просто тръгни и всичко се нарежда от само себе си.
Подходящият момент да поемеш насам-натам… Най-подходящият момент е СЕГА.
И къде тръгваш ей сега?
Ако сега не знам къде тръгвам, значи паля колата и избирам първата табела с шантаво име на село – отбивка и каквото се случи…
Какво има в чантата на Мария, когато е на път?
Тя винаги е най-малката възможна в самолета (влака). Съдържа пари, паспорт, фотоапарат, книга за изпът („И изгрява слънце“ на Хемингуей“ – намерих я на битака в Монмартър, перфектен формат за пътническата чанта на Мария), бельо и четка за зъби. За едноседмично пътуване нося задължителното – бельо, четка за зъби, минимум дрехи, понеже винаги ми е много топло и зимата дори съм само с тениски в багажа. Книгата остава – винаги. Ако мога да съчетая пътуване с работа, добавям малък ноутбук. Иначе на практика багажът ми за 3 или 10 дни е горе-долу един и същ. Предпочитам да пера чорапи, отколкото да мъкна чорапи.
б.р. А за пясъка на Варадеро, Куба…сандалите са на босо. Джапанките-също. 🙂
По твоето правило 5 за нискобюджетно пътуване – Бъди отворен към света и се доверявай на хората (с проекти от типа на Couchsurfing) – с колко от гостите, на които си дала покрив, пазиш приятелство?
Няколко са. Един австралиец се връща няколко пъти, като последният пристигна, за да си купи кола от България и с нея да обикаля Европа. Писа и за Peika… http://www.peika.bg/statia/Edin_prizrachen_bulevard_v_chas_pik_l.a_i.83528.html. Двама новозеландци, които на третия ден от престоя у нас казаха „ние оставаме“. Останаха, намериха работа в Банско и изкараха цял сезон. Също и двама страхотни мои приятели българи, с които помагахме за разчистването на село Бисер след наводнението, и до днес продължаваме да се виждаме и да пътуваме заедно.
Какво мислиш за компаса?
Прекалено хаотична съм, за да го разбирам.
Къде би се върнала и пак, и пак, и пак…Италия. Турция.
Би ли класирала в личното си преживяване на местата, седем от тях и да ни ги разкажеш само с по няколко думи?
Италия – прясна паста, късо еспресо, остър език, изгубване.
Люксембург – няма туристи. Това е най-хубавото – цял град-държава само за теб и двама заблудени китайци.
България – истории, прекрасни местенца на 20 км. от теб, за които дори не знаеш. Предизвикателството да откриваш там, където ти се струва, че всичко ти е познато.
Истанбул – сладък чай, антиквариати, в които да се губиш. И цветни стълби. Мария говори за тези, сама е седяла на тях, сама ги е намерила и ако се наложи, сигурна съм би ги освежила с цветната боя, стига да се наложи. Тези стълби… http://www.peika.bg/statia/Tsvetnite_stalbi_v_Istanbul_edna_trogatelna_istoriya_l.a_i.89932.html
Дестинация № 5 е следващата, която предстои.Не броя държавите, а историите, хората и ястията. Колкото повече пътувам, толкова повече осъзнавам как нищо не съм видяла. Особено много обичам да обикалям из селата и градовете на България, защото тук се събужда откривателят в мен – уж всичко си знаем, а се оказва, че не е така. Харесвам малките нетуристически градчета на Италия, Куба, Холандия, безкрайния Истанбул, Трансилвания…
Пътуването е…
Наркотик. Колкото повече го правиш, толкова повече трябва да увеличаваш дозата.
Луд, цветен Кольо. Колелото на Мария, рисувано от 1bike и разказано на http://1bike.bg/portfolio/lud-tsveten-kolyo/
Би ли тръгнала сама на път и с каква група ще се върнеш? Понеже зная, че си магнитна?
Тръгвам веднага! Човек трябва да се чувства добре в собствената си компания. Пътуването сам е едно различно преживяване, което всеки трябва да опита, за да е сигурен, че всичко е наред в отношенията му със самия себе си. Никога не знам с кого ще се върна. Животът е интересно нещо – все изненади поднася. А иначе тръгвам на път с този, който не се притеснява да сменя плана на всеки 10 минути. С откривател. Може би с някой, който би ме предизвикал с предложение, което по принцип не бих приела.
Разкажи ми твоята неочаквана възможност, появила се ненадейно?
Май почти всичко така ми се появява. Възможностите са навсякъде, но хората често се затварят и дори не ги виждат. Планът ми е да нямам план, за да имам свободата да се включа във всичко, което ми се изпречи на пътя. И да имам времето да се отбия.
… жп линия при Разбоишкия манастир
… при каньона на водопадите край Смолян
… небе, блаженство, свобода. И кон на Беклемето. БЯЛ 🙂
… в местността Равнища над с. Дедево в Родопите
… из улиците на Брашов, Румъния
…катедралата в Дуомо в Милано. С Мария
Ако вече си превърнала хобито в работа, какво ти остава извън работа?
Когато превърнах хобито в работа, се оказа, че до края на живота си няма да ми се налага да работя. Мислим, че това верую е измислено от друг около нас, а се случва и в нашия живот. Ето. Какво друго… Обичам да снимам, да обикалям битпазари и да търся предмети и хора с истории. Гледам на кафе. И на ръка. Всеки месец е нещо ново. Но аз не само пътувам… Ходя на кино. Чета. Търся интересни места за хапване. Слушам музика. Като всеки нормален човек. И планирам пътуване.
Последното, което откри на битпазар. Къде „те извика“?
На битпазара в Монмартър – вече споменатият Хемингуей + един магнит с надпис на руски (!) „След работа иди в банята“. Всичко това за крупната сума от 1 евро и историите на продавачите.
Музиката на Мария… От опера и сръбски турбофолк до инди рок и джаз.
…някъде по малките улички край Самоводската чаршия, Велико Търново
Транспортът на Мария… Имам кола – Куршума (понеже е „свръхбърза“ и сребриста“) и пътуването с нея вече е сантиментално. Обичам да пътувам на стоп. Много харесвам водата и всички начини да се носиш по нея. Но най-много обичам да летя.
Храната на Мария… Домашно приготвена. Средиземноморска, със зехтин, балсамов оцет и отгледани на терасата подправки.
Обувките на Мария… Удобни. По изключение на ток.
Дневникът на Мария… е като пътеводител.
Картичките от Мария… са винаги по старомодната поща.
В дните ти е важно… да съм заобиколена от позитивни хора.
Вдъхновението е… в хората и в техните истории.
Твоят вдъхновител… Не е един човек и не е една среща.
Ще нарисуваш ли щастие…С радост.