Typewriter
Typewriter

в-ДЪХ-новител: Мария

Мария Ангелова

Мария е като роклята, с която я видях за първи път. Ефирна е. Като вятър.

Нали ги знаете онези тежки хора, с тежки мисли, които сложно случват нещата си. И аз понякога съм такава, и все по-малко съм като вятъра. Не зная дали Мария ме грабна точно с това. Сигурна съм, че хората просто се откриват в написан от живота им момент. Ние двете се оказахме в един автобус, следващ дъха на розите. В един инфотур в Южна България. За мен един от малкото, за нея – част от пътуването й в живота. Тя е пътуващ вятър. Минава, усещаш я и искаш да я следваш. И го правиш. Четеш я в peika.bg. Усмихва те с избора на място за бира – и то е непринудено като срещите, и като истината в емоциите. Преди две седмици тя избра мястото, на което се срещнахме за втори път след онзи инфотур. Почти половин година от първата до втората среща, а сякаш тя те е разговаряла всеки ден и сякаш не си я чел, а си я слушал. Аз искам да бъда пътешественик с багаж в една малка чанта. И ако това не е вдъхновител, който така да те запали, че да те откаже от натрупаните навици… Никога не бих могла да стигна времето на Мария за приготвяне на багаж: 10-15 минути.

 

Представям ви Мария. Познавате я. Пътували сте с нея. И сигурно като мен сте се чудили дали тя ползва отпуск? Наскоро споделих на моето момиченце, че може да стане пътешественик. Попита ме, а какво правят пътешествениците, когато не са на работа. А де! Да каже Мария…Тя е от Пловдив. Носи родния град в сърцето си, което е голямо да събере целия свят със случките, пътищата и хората в него. И да ги разкаже. От 7 години живее в София, половин година е била жител и на Терамо, Италия. Утре може да е на друго място, защото както виждам статуквото не я привлича.

в-ДЪХ-новител: Мария, ПР агенция Варна

б.р. „Фото“ на Александър Македонски, автор на снимки, приятел на Мария и основател на работилницата за колела 1bike. Останалите кадри, любезно ни бяха предоставени от вдъхновителя.

Поради местожителството си, отдалечено на близо 500 км от Студио 5 в НДК, пропуснах преди дни представянето на първия й пътеводител в съавторство с колегите й в сайта за пътуване. Малко съжалявам, но и зная, че това няма да е първият. За другите ще бъда на точното място – там. А защо не и тук – във Варна. Защо не, Мария?!
За пътеводителя на peika.bg „ 50 места, които да посетите в България през 2015 г.“…  Жанрът е известен и любим – Пътуване, Туризъм. Можеш да го имаш…Виж тук: http://ozn.bg/50-места  и рабира се тук: http://www.peika.bg/50mesta/. 186 страници, които докато четете, ще ви върнат в онези места, които сте виждали на път или сте сънували.

1604918_10152820779618236_1111694519203678774_n

 

Кога намери своето място на peika.bg. Тя ли те намери, ти ли я видя и като любов от пръв поглед ли се случи? На прощъпулника преди години-години да не си залитнала върху куфара на вашите?
В един прекрасен ден, точно когато ме беше налегнало отчаянието и мислех да напусна страната временно в търсене на интересен живот, ми се обади Ивалина Ненова – мениджър на проекта (на двата сайта Peika.bg и NasamNatam.com) и ми предложи тази работа. За мен това е сбъдване на детска мечта – не са се сетили да ми сложат куфар на прощъпулника, но откакто умея да пиша, мечтая да пътувам. И да пиша за това пътуване.

63425_10205271434529083_640097245788629861_n

Имат ли истории пейките? Коя е твоята любима?
Пейката е състояние на духа – този момент от пътуването, в който спираш, за да си починеш, да се порадваш на гледката, да снимаш, да се запознаеш с интересен човек. Историите на пейките се раждат сами и не се случват непременно при тях. Едни от любимите ми истории са тези с бабите на път. Никога не трябва да се подминава баба на път. Тя винаги има куп истории, които да ти разкаже, нещо току-що изпечено, с което да те почерпи, внук, с който да се опита да те сватоса.

10321181_794234020588650_6154924117760796575_o

… една от любимите пейки при Бекови скали над с. Равногор. Мария е открила най-хубава гледка към Родопите…

Кой е Типун за Мария?
Типунът е нашият пътуващ талисман – по биологочному птицата синьокрако буби от островите Галапагос, по приказному – едно щуро пиле, което винаги пътува с нас, обича да се навира на шантави места, да се снима и не по-малко от мен да слуша истории. Понеже постоянно го забравяме на разни места по света (Истинският Типун е пътувал из цялата планета), се шегуваме, че вечно му пари под джапанките и не може да се остави някой да го води. В един момент заживява собствен живот.

б.р. А ето го и Типун, който обича италианска паста, френско вино и гледката към българските широки поля край пътя. Докато Мария шофира, той се наслажава на пътуването 🙂

1102524_139074462968719_750582429_o 1102598_139074479635384_1584783777_o 1120039_139071756302323_609549624_o

Твоите седем лични правила за евтино пътуване за богати емоции…
1. Не бъди придирчив.
2. Не прави планове – страхотните възможности изскачат най-често неочаквано.
3. Не отказвай покани – винаги има някой, който иска да те почерпи домашна ракия и айрян.
4. Разбери, че забележителностите са важни, но те рядко са това, което даден град (държава) наистина е. Много повече можеш да научиш от страничните улички и возенето в градския транспорт.
5. Бъди отворен към света и се доверявай на хората (с проекти от типа на Couchsurfing).
6. Бъди приятелски настроен и навсякъде ще имаш приятели, които ще те поканят на гости.
7. Сметките усложняват нещата. Просто тръгни и всичко се нарежда от само себе си.

10813456_888739744471410_1083882781_o

10804390_888739714471413_1122742934_o

10807633_888739724471412_1459411662_o

Подходящият момент да поемеш насам-натам… Най-подходящият момент е СЕГА.

И къде тръгваш ей сега?
Ако сега не знам къде тръгвам, значи паля колата и избирам първата табела с шантаво име на село – отбивка и каквото се случи…

10815136_888739721138079_517649527_o

Какво има в чантата на Мария, когато е на път?
Тя винаги е най-малката възможна в самолета (влака). Съдържа пари, паспорт, фотоапарат, книга за изпът („И изгрява слънце“ на Хемингуей“ – намерих я на битака в Монмартър, перфектен формат за пътническата чанта на Мария), бельо и четка за зъби. За едноседмично пътуване нося задължителното – бельо, четка за зъби, минимум дрехи, понеже винаги ми е много топло и зимата дори съм само с тениски в багажа. Книгата остава – винаги. Ако мога да съчетая пътуване с работа, добавям малък ноутбук. Иначе на практика багажът ми за 3 или 10 дни е горе-долу един и същ. Предпочитам да пера чорапи, отколкото да мъкна чорапи.

б.р. А за пясъка на Варадеро, Куба…сандалите са на босо. Джапанките-също. 🙂

1553364_732908163387903_235167005_o

По твоето правило 5 за нискобюджетно пътуване – Бъди отворен към света и се доверявай на хората (с проекти от типа на Couchsurfing) – с колко от гостите, на които си дала покрив, пазиш приятелство?

Няколко са. Един австралиец се връща няколко пъти, като последният пристигна, за да си купи кола от България и с нея да обикаля Европа. Писа и за Peika… http://www.peika.bg/statia/Edin_prizrachen_bulevard_v_chas_pik_l.a_i.83528.html. Двама новозеландци, които на третия ден от престоя у нас казаха „ние оставаме“. Останаха, намериха работа в Банско и изкараха цял сезон. Също и двама страхотни мои приятели българи, с които помагахме за разчистването на село Бисер след наводнението, и до днес продължаваме да се виждаме и да пътуваме заедно.

Какво мислиш за компаса?
Прекалено хаотична съм, за да го разбирам.

Къде би се върнала и пак, и пак, и пак…Италия. Турция.

Би ли класирала в личното си преживяване на местата, седем от тях и да ни ги разкажеш само с по няколко думи?
Италия – прясна паста, късо еспресо, остър език, изгубване.
Люксембург – няма туристи. Това е най-хубавото – цял град-държава само за теб и двама заблудени китайци.
България – истории, прекрасни местенца на 20 км. от теб, за които дори не знаеш. Предизвикателството да откриваш там, където ти се струва, че всичко ти е познато.
Истанбул – сладък чай, антиквариати, в които да се губиш. И цветни стълби. Мария говори за тези, сама е седяла на тях, сама ги е намерила и ако се наложи, сигурна съм би ги освежила с цветната боя, стига да се наложи. Тези стълби… http://www.peika.bg/statia/Tsvetnite_stalbi_v_Istanbul_edna_trogatelna_istoriya_l.a_i.89932.html

10804698_888739731138078_1581617707_o
Дестинация № 5 е следващата, която предстои.Не броя държавите, а историите, хората и ястията. Колкото повече пътувам, толкова повече осъзнавам как нищо не съм видяла. Особено много обичам да обикалям из селата и градовете на България, защото тук се събужда откривателят в мен – уж всичко си знаем, а се оказва, че не е така. Харесвам малките нетуристически градчета на Италия, Куба, Холандия, безкрайния Истанбул, Трансилвания…

Пътуването е…
Наркотик. Колкото повече го правиш, толкова повече трябва да увеличаваш дозата.

10377806_888739747804743_621302819_o

Луд, цветен Кольо. Колелото на Мария, рисувано от 1bike и разказано на http://1bike.bg/portfolio/lud-tsveten-kolyo/

Би ли тръгнала сама на път и с каква група ще се върнеш? Понеже зная, че си магнитна?
Тръгвам веднага! Човек трябва да се чувства добре в собствената си компания. Пътуването сам е едно различно преживяване, което всеки трябва да опита, за да е сигурен, че всичко е наред в отношенията му със самия себе си. Никога не знам с кого ще се върна. Животът е интересно нещо – все изненади поднася. А иначе тръгвам на път с този, който не се притеснява да сменя плана на всеки 10 минути. С откривател. Може би с някой, който би ме предизвикал с предложение, което по принцип не бих приела.

Разкажи ми твоята неочаквана възможност, появила се ненадейно?
Май почти всичко така ми се появява. Възможностите са навсякъде, но хората често се затварят и дори не ги виждат. Планът ми е да нямам план, за да имам свободата да се включа във всичко, което ми се изпречи на пътя. И да имам времето да се отбия.

10683322_888764024468982_1660833358_o

… жп линия при Разбоишкия манастир

10815150_888739727804745_500814805_o

… при каньона на водопадите край Смолян

10756376_888764047802313_1294838038_o

… небе, блаженство, свобода. И кон на Беклемето. БЯЛ 🙂

 

в-дъхновител, Мария, Креактив ПР агенция Варна

… в местността Равнища над с. Дедево в Родопите

10807292_888764434468941_348169688_o

… из улиците на Брашов, Румъния

10800139_888739761138075_735034154_o

…катедралата в Дуомо в Милано. С Мария

Ако вече си превърнала хобито в работа, какво ти остава извън работа?
Когато превърнах хобито в работа, се оказа, че до края на живота си няма да ми се налага да работя. Мислим, че това верую е измислено от друг около нас, а се случва и в нашия живот. Ето. Какво друго… Обичам да снимам, да обикалям битпазари и да търся предмети и хора с истории. Гледам на кафе. И на ръка. Всеки месец е нещо ново. Но аз не само пътувам… Ходя на кино. Чета. Търся интересни места за хапване. Слушам музика. Като всеки нормален човек. И планирам пътуване.

Последното, което откри на битпазар. Къде „те извика“?
На битпазара в Монмартър – вече споменатият Хемингуей + един магнит с надпис на руски (!) „След работа иди в банята“. Всичко това за крупната сума от 1 евро и историите на продавачите.

Музиката на Мария… От опера и сръбски турбофолк до инди рок и джаз.

65535_573744529304268_816712583_n

…някъде по малките улички край Самоводската чаршия, Велико Търново

Транспортът на Мария… Имам кола – Куршума (понеже е „свръхбърза“ и сребриста“) и пътуването с нея вече е сантиментално. Обичам да пътувам на стоп. Много харесвам водата и всички начини да се носиш по нея. Но най-много обичам да летя.

10003628_763143467031039_848295059_o

966180_609980252347362_1142423427_o
Храната на Мария… Домашно приготвена. Средиземноморска, със зехтин, балсамов оцет и отгледани на терасата подправки.
Обувките на Мария… Удобни. По изключение на ток.
Дневникът на Мария… е като пътеводител.
Картичките от Мария… са винаги по старомодната поща.
В дните ти е важно… да съм заобиколена от позитивни хора.
Вдъхновението е… в хората и в техните истории.
Твоят вдъхновител… Не е един човек и не е една среща.

 Ще нарисуваш ли щастие…С радост.

10814233_888743091137742_1639129931_n

© Copyright 2024 - Creaktive PR

Facebook, Youtube, E-mail