Дивата ферма
Изписвам „с. Горно поле“ в търсачката на google и историята на мястото излиза на втора позиция след… След „Дивата ферма“. Мисля си, че SEO оптимизацията е много важно нещо, но после откривам една мъничка метафора. Устроена съм да търся зад привидното… С. Горно поле, както и много други села в България, могат да бъдат всъщност разказани с малките истории на хората, които са избрали да се върнат там, където корените на рода ги викат. Както правят Бети и Ники. Създават семейството си тук. В Горно поле. Тук посрещат приятелите си. От тук започва техният свят, в който има много кураж.
„Див“ е дума, семантично свързана със старото, напълно забравено диалектно българско слово „девèт“ – има смисъла на „стар, многогодишен, древен, извън срока“. Значи на фермата на Бети и Ники наистина й отива да бъде „дивата“. Ще го усетите. Целият разказ за превръщането на наследената къща на село във ферма, посещавана от туристи от различни страни, е събрана в тази дума – див. Когато влязох в двора им, почувствах точно това… Дългите години, в които дървото на рода расте и прави сянката дебела; древността на миналото, отредило ни вечната връзка с природата и излизането „извън срока“… Извън времето на забързаната злободневна делничност. Понякога искам да избягам. Мисля,че е бягство от градската суматоха, суета и шум. И когато стигна до места като това, което семейството на Николай и Благовеста превръщат в дом в средата на полето, разбирам, че искам не да бягам, а да се намеря…
След първата минута, в която Бети ме запозна със себе си, седнах на стол около масата при барбекюто и гледах красотата, събрана в различни цветя – много от които красят поляните… Онези поляни, на които като малки деца се радваме по време на работни пътувания от Варна до София. Не ми казвайте, че не гледате през прозореца и не виждате какви облаци е нарисувал Той. Няма да ви повярвам.
Има много места в България, сред които сякаш душата ти се отделя от тялото. То става леко, а тя – свободна. Още по-свободна в безвремието, което пространствата ни предлагат. Точно така усетих себе си там, на стола до барбекюто. Оставих душата си на свобода: да подскача на леглото като малко дете, да се крие зад колосаните пердета и да си мисли, че не я виждам; да намери видрата зад къщата, да се качи на кон, да навре носа си в розата и да запомни аромата й завинаги… И да тича след едно момче на име Перун, което има дълги златни коси и раздава цветя на гостите, убедено, че ги дарява с четки за рисуване. Перун е племенник на Бети и Ники. Прекарва част от летата си на гости в „Дивата ферма“. И докато тя – душата ми – се рее като вятър, умът, контролиращ тялото ми, не спира… Да, същият, който често ме разколебава, който ме ядосва заради неспособността ми да комуникирам с грозни в мисълта си хора… Душата ми се върна, когато Бети сложи пълнената тиква на масата. Такова ястие не може да се види само с очите. Правено с любов, то се приема с преживяното в душата.
Толкова за личното ми преживяване на мястото. Сега за „Дивата ферма“…
Намира се в с. Горно поле в Южна България. На картичка дотам ще пише – Община Маджарово, Област Хасково. Някога фермата е била родна къща. Наследена става дом на Бети, Ники и четирите им деца – Петя, Митко, Калина и Александра. Не влиза в определението „къща за гости“, защото е повече от това. Предлага уюта в разбирането за дом, който има силата да те върне. Има 6 стаи за гости с 15 легла, голям зелен двор, подходящ за палатка и лека нощ под звездите. Можете да поискате от Ники сено. Предполагам няма да ви откаже, ако имате желание да полегнете удобно и цяла нощ да сте звездоброец. Аз съм морско дете. Цял живот съм била близо до брега – там забравям всичко, защото както е казано „край морето обичаме да ходим, защото там мислим само за онова, което ни харесва“. Същата забрава постигаме с докосването си от първата до предпоследната звезда в планината.
Малко история …
Преди „Дивата къща“ Ники и Бети имат апартамент и живеят в града. Продават го и напускат Пловдив, не за да си купят по-голям, а за да започнат заедно сбъдването на една мечта. Купуват първата крава за първото стадо, в което повечето животни не оцеляват. Това не ги отказва. Продължават. И така 20 години… Днес имат огромно стопанство: 700 говеда от местни аборигенни породи, живеещи цяла година сред дива природа; 15 кучета, 21 магарета, 40 кошера с пчели, 20 овце и кокошки. Ако стигнете дотук, освен да поглезите сетива си с домашно приготвени ястия, можете да изпитате физиката си в разходка с лодка, в търсене на мед от диви пчели или хващане на дива крава с ласо.
Благовеста или Бети, както я наричат всички, влезли в дома й, е учител по химия и биология, природолюбител и еколог, защитник и екскурдовод на Природозащитния център “Източни Родопи” в Маджарово. Това й е призвание. Кулинар и вдъхновител за волен живот с повече оптимизъм. Само с оптимизъм.
Николай е зооинженер по образование, фермер с каубойска шапка, безрезервно отдаден на връзката си с природата, животните и дивото. И безусловен в любовта към семейството си.
Споделено от Бети…
Кога започна историята на „Дивата ферма“… Преди да й изберем това име, то сякаш дойде само. А иначе преди 20 години започнахме заедно с импулса на Ники и с безусловната вяра от моя страна, че можем да успеем. Всяка мечта има нужда на първо място от подкрепа и то от най-вътрешния ти и близък кръг.
Сами ли се справяте през всичките тези години… В началото да, бяхме по-скоро сами. След това моят брат излезе от казармата, продължихме заедно, продадохме апартамента, наследен от родителите ми. Напуснахме Пловдив и купихме 16 крави, от тях половината не оцеляха още в същата година. Но ние оцеляхме…
Помагат ли европейските програми, за да развивате животновъдство у нас… Категорично да. Има едно но… Но стига човек да има лесен достъп до тях чисто информационно и технологично, защото поне досега условията по тях не бяха направени така, че да бъде лесно за всеки, който има желание.
Имало ли е трудни моменти, в които желанието да продължавате напред е стигало критичната точка на изпитание… Страшно много такива случки през годините. Тук мога само да похваля и да благодаря на нестихващия ентусиазъм на Ники.
Децата ви учат в Маджарово. Като техни родители как се отнасяте към общата хипотеза, че малките училища не дават равни възможности за добро образование… Как се отнасям… Имаме пример с една от дъщерите ни, която постигна 11-то място по бал в област Хасково в изпитите след 7-ми клас. Впоследствие сама взе решение да опита и кандидатства в колеж в Англия. Получи покана и 45% стипендия без нито един частен урок.
На какво учи децата ви опитът в предприемачеството, който вие имате… На силен дух на първо място. Надявам се, че пътят, по който заедно вървим, ги учи на скромност. Те са трудолюбиви деца и обичат всичко, което ги заобикаля. Цялата природа. Тук са независими и свободни във всяко отношение и това градът нямаше да им даде в детството.
Лесно ли е да живееш еко и по законите на природата… Няма лесно. Но е естествено. Има и предизвикателства, и трудности, но това прави живота интересен. Живот като нашия не е лесен за всеки, затова и човек има право да избира. Понякога се трудим денонощно. В края виждаш резултата и разбираш, че всичко си заслужава.
Каква е следващата ви обща мечта с Ники… Искаме да затворим цикъла с една фабрика за месо.
От къде пристигат туристите в „Дивата ферма“… Идват от цял свят. След първото ни познанство тук ги връща топлотата в отношенията и красотата в природата.
Как си отдъхвате във ваканциите… С море. И с планове да обиколим света. Лека-полека.
