в-ДЪХ-новител: Калина

Признавам, че имам интерес към картичката, която ще има своите печат и марка и утре ще тръгне в „надписаната“ й посока. Да помислим какво е тя за нас. Картичката, която последно изпратихме… Картичката, която истински ни е „познала“ и която в пожелание за нас ни мечтае в здраве, щастие и споделена радост. Обичам много картички.
Влизам в едно арт магазинче в София за първи път. Разхождам се като в галерия, имам време да съзерцавам и желание да си избера моето нещо. Намирам красиви колелета, закачени на две обици за едно лице. Мислех, че е моето лице, но не… Открих своето нещо. Картичка е. Видях я и поисках да я имам у дома. Рисувана е от Калина. Като автор не я познавах. И срещата беше първа – тогава с нейните акварели, седмици по-късно и с нея самата в мрежите на онлайн познанството. Фейсбук е пълен с талантливи хора. Какво да говорим за истинския свят, в който няма нито един пропуснат профил.
Акварелните картички на Калина не са обикновено послание, в което да открием началото на собственото си пожелание. Те имат живот. Взимаш тази с колоездачите в дъжда на един столичен булевард и вече си мислиш защо не си се качил на своето. И си пожелаваш да вали. Взимаш тази с маковете и вече ти е горещо като в лято и топло като в двора на баба, отвъд оградата на който е поляната с макове. Взимаш тази с балоните и знаеш, че можеш. Ако един балон може да лети, защо пък ти да не успееш…

Споделям житейското правило, че когато обичаш да правиш подаръци, нямаш нужда от задължителен повод. Тези картички са в списъка на онези подаръци, с които даряваш и другия, но и себе си. Затова погледът ме спря на тях, а с тях открих Калина.

 

 

Калина е в средата на своите 30 години, родена е в Сливен, живее и твори-работи в София. С изобразителното изкуство се намират, сигурна съм, още в детските години, после в Художественото училище „Академик Дечко Узунов“ в гр. Казанлък, специалност „Изобразително изкуство“, след това в „Живопис“ в НХА в София. Участва в редица изложби, а една от най-хубавите й е подредена там, където уютно са се настанили нейните картички. Представяте ли си колко голяма изложбена зала е това… Харесва ми заглавието на един от проектите, в които Калина участва – „Събудете стените си“. Да се събудим заедно със стените, мисля аз.

Разкажи ни за Калина в пет изречения… Имам прекрасно семейство. Работя това, което най-силно обичам. Рисувам акварели и правя картички. Мечтая да пътувам повече. Пожелавам си да илюстрирам детска книжка.

С дъщеря си Ема (прегърнала мама :-)). И с още две любими деца. Племенници

Когато рисува, когато работи, когато сбъдва всекидневно мечтата си

Преди да стигнат картичките в магазина

Рисувана корица –  списание „Decor“, 2012 г.

Да си художник е… Твоята детска мечта… Осъзнат в годините на порастването избор… Желание за работа, в която не усещаш работните дни, защото имаш хоби – професия… Всъщност пред мен никога не е стоял въпросът дали да се занимавам с нещо друго, освен с рисуване. От дете познавам този си избор. Значи е и детска мечта, и осъзнат избор във всяка следваща година, и хоби-професия. Много обичана.

Картичките са уникални или са принт по вече създаден от теб рисуван сюжет… Печатани са. Някои от тях съм рисувала, за да бъдат единствено послание в специална картичка. Други са малки репродукции на акварелите ми. Маковете от дете са ми слабост. Определила съм ги като най-акварелните цветя. В тях има много светлина, много цвят и са толкова крехки. 

С какво рисуваш, когато „забравиш“ четките… Рисувам в своите мисли. В главата ми има много ненарисувани картини.

Любимата техника… Акварелът. Разбира се! Лек, свеж и жив, а в същото време една от най-трудните.

Картичката е пътечка към… Към нечия усмивка.

 

Сподели ни първата си рисувана картичка… Каква е нейната история… Нямам първа картичка. Изведнъж се случиха много от тях. Историята им е любов. Моята към рисуването. Това е по-големият разказ. Конкретният не си го спомням. Не помня повода и на първата картичка, която аз получих. От хората съм, които обичат да получават картички. Много обичат. Имам специална кутия, в която ги събирам и ги разглеждам от време на време. Това спомняне на нещо пожелано и мислено за мен носи специално усещане. Бих искала и моите картички да се пазят в такива кутии и да са надписани с много топлина.

б.р. Калина е втората сестра. Картичката е от по-малката Цвета, която „макар да е малка през 1996 г., може да прави подаръци“. Двете имат една и съща рождена дата и своята по-голяма сестра – Тотка.

Как избираш сюжетите на своите „малки“ картини… Разказани ли са… Мечтани ли са… Сбъдвани ли са… Исках да направя картички, които да бъдат по-различни, по-лични, надписите да са написани на ръка, да няма компютърни ефекти… Да усмихват… Дъщеря ми е модел в някои от тях, което ги прави по-специални за мен. От около година на принт правя картички – репродукции на моите акварели: софийски пейзажи; улици, по които минавам често; любимите ми балони; цветя, чадъри. Всички са правени с любов и личното ми сбъдване е тази обич да бъде усетена.

Виждам балоните в твоите акварелни картички. Като послание са… Обичам балоните. Много. Създават ми настроение, свежи са и леки. Балонът е свободен. Рисувам ги летящи на фона на градски пейзаж. Създават и особено усещане за празник и романтика.

Рисуваш и чадъри. Носиш винаги един в дъжда…Често губя чадъра си. Приятно е понякога да се понамокриш малко. 🙂

Къде и на каква цена можем да намерим картичките на Калина… В София се предлагат в магазини „GENESIS“, „BohoChic house“, „Птица“, „Кьоше“, „Импресия“, „Лале“, „Ключ“, магазинчето „Сполука“, „Ия“, книжарница „Вега-33“, Смесен магазин, „Талисман“, галерия „Tea Alba“. В Пловдив могат да се намерят в „Магазин 123“. Предлагат се и в Банско в „Боровинка“. Във Варна в „Това е!“. В Добрич във „Vintage shop“. Цената им е определена между 1,50 лв. и 3,50 лв.

В магазин „Птица“

От какво те спасява рисуването… И какво ти дарява… Боите и четката ме спасяват от ежедневните проблеми, от материалното, в което живеем. Дарява ми жизненост, удовлетворение и усещане, че съм на мястото си.

Необходим ли е повод… Когато обичаш да правиш подаръци, нямаш нужда от задължителен повод. Просто даряваш – и другия, и себе си.

Какво има в чантата на художник… Какво ли не…Всъщност едва ли нося в чантата си нещо много по-различно от която е да е друга жена. Но вместо молив за очи, имам молив за рисуване.
Когато изгубиш вдъхновение… Давам си малко време, в което не рисувам. И след тази лично наложена „почивка”, се раждат някои от най-хубавите ми картини.
Вдъхновение намираш в… В дъщеря ми. В семейството. В места и случки. Вдъхновяват ме талантливите хора.

Вдъхновител ли си… Надявам се, че има хора, които зареждам позитивно с нещата, които правя.

Музиката, която Калина слуша е… Различна, но предимно поп, джаз и особено черни гласове. Чувствени и завладяващи са.

Има ли художникът любими цветове… Жълт и червен.

Ще ни нарисуваш ли щастието така, както дете рисува човече – с точка, точка, запетая, с химикал и бял лист… Дааа!