Когато думите си имат къща

Когато открих работната си къща… Беше на 7 юли преди една година… Когато думите ми вече имат дом и той не е само в сърцето.
Преди година… И днес…

Когато следваш себе си, всичко е възможно. Всъщност никой не може да ни предизвика така силно, както сами можем да предизвикваме себе си да дръзнем, да опитаме и дори да се провалим. Един приятел ми казва: „Нищо не е свършило, докато не свърши“. 🙂

Научих, че когато започваш свой бизнес като следваща крачка по пътя, е важно да:
1. Имаш идея в какво си добър и какво в работата те влюбва. Аз обичам думи. Писани, разказани, тайни…
2. Да имаш и доза съмнение, за да се държиш сам нащрек.
3. Да вярваш първо на себе си. Да можеш да вярваш и на другите.
4. Да имаш приятели, които знаят, че можеш! Те никога не се съмняват, защото стига един човек, който да бъде нащрек и това си ти.
5. Да имаш достатъчно бележки върху бюрото с драсканици, които понякога сам не разбираш как са ти дошли в ума.
6. Да не спираш идеята си по пътя от сърцето към ума.
7. Да имаш добри ориентири в тъмнината, защото никой не ти е обещал, че ще бъде само светлина.
8. Да бъдеш информиран.
9. Да приемаш крайния срок като вдъхновение.
10. Да не забравяш… Ти не си машина, а човек. Или първо напиши любовна бележка и я остави у дома и след това прегледай работните задачи, защото не сме скрепени с болтове и гайки, а с любов. За любовта трябва сърце, дори две.

Това са моите 10, които научих за една година. Уроците не винаги са лесни, но в повечето случаи са полезни.
Забравих… Ако търсите работен дом, започнете от добрия майстор. Аз благодаря на моя. 🙂

 

 

б.а. Не ходя в офиса с терлици. Приятел ми ги подари в духа на пътуването, от което се завърнах и в бъдещето на една българска сватба. 🙂