Лист. Молив. Рисувано послание
С Ицо се запознах преди около 10 години. В дните между „преди“ и „сега“ не съм го мислила като един от моите възможни мотиватори. Наскоро си бяхме разменили мейли с открити съкровища – разни на пръв поглед ненужни вещи, намерили ново предназначение – стари огънати вилици вместо закачалка на стената или части от стари часовници, събрани като метафора за смисъл и мъдрост в живота. Авторът на този „механичен“ бухал с циферблат за очи, вдъхнови и мен за творчество. Върнах мисленето си за старите вещи като възможни за нов живот.
Наскоро попаднах на една книга за дните на човек, който с емоция и поведение е очаровал мнозина и така ги е вдъхновил. Дочитам края й – „Изкуството да очароваш“. Различията предизвиквали очарование. Смелостта да заявиш бягство от статуквото намира последователи. Когато опознах Ицо, срещна още един съмишленик, за когото няма големи проблеми или големи хора. Всичко в живота ни може да бъде достатъчно. Мина доста време от първата ни среща. Много години. През 2014-та потърсих художник, за да помислим заедно в черно-бяло за работен сайт. И в една сутрин се събудих „с ключ за вратата“.
Преди това се въртях около една рисунка. Черно-бяла пишеща машина, нарисувана от 9-годишното ми момиченце с подкрепа на приятел. Елица и Теди Скорчева, която води школа по рисуване към Детски център „Игралница-занималница“ във Варна, поставиха началото в идейната концепция на сайта на „Креактив ПР“. И това се случи много преди да имам собствена идея, че търся точно тази визия.
„Рисунката за сайта на мама“ с месеци стоеше като заглавие на незавършена книга, от което не исках, а и не успях да избягам. Обикновено в годините на всичкото си изписано слово, заглавието винаги е идвало последно. А тази рисунка обърна работния ми навик наопаки. И ми трябваха още картини. Рисувани. Днес всичките в сайта, освен пишещата машина на Ели, са авторство на Ицо. Всички те носят духа на посланията, към които принадлежат. „Разкажете историята. Харизматично. Увличащо. Без край.“
Харесвам хората, които работят със сърце като призвани и които са избрали работата си като философия на живот, а не като необходимост, която ще носи трудност, рутина и на финала ще ти омръзне.
Ицо е мебелен конструктор, чертае много точно, и вижда интересни неща, според Ели. Пие кафе, но не изхвърля капсулата. Превръща я в закачка с малко бял картон, лепило, ножица и черен молив. Носи изключителна житейска самоирония. Създава уют в къщите на хората. И в моята работна къща също влиза, за да нарисува бюро. Рисува много, според Елица – рисува бързо. Аз откривам, че рисува истории. И тази е една от всички, които и аз съм разказвала. Но с думи.
