Максим Генчев: Киното е човекознание

„На педя от земята“ е единственият независим филм в конкурсната програма на „Златна роза“. В 34-тото издание на фестивала на българския игрален филм проектът на Максим Генчев, продуциран от „Амрита арт“, влиза в официалната пълнометражна селекция заедно с други 11 заглавия. Във Фестивален и конгресен център – Варна „На педя от земята“ може да гледате на 21 септември 2016 г. (сряда) от 20:00 ч. в зала 1. В ролите: Симеон Филипов, Цветомир Ангелов, Десислава Чутуркова, Ивайло Аспарухов, Евгени Будинов, Матей Генчев, Цветомир Нечев, Златка Керемедчиева и др. Два дни след прожекцията във Варна, филмът „На педя от земята“ ще бъде представен в кино театър “Синеполис Челси” в Манхатън, Ню Йорк в съпътстващата програма на Фестивала за независимо кино So Independent.

Няколко дни преди да пристигне във Варна като гост на фестивала „Златна роза“, Максим Генчев сподели за киното, което има свободата да прави…

„На педя от земята“ е филм за годините на Студената война и за човешката трансформация в това време. В тази история какви са вашите послания… Това е филм, който не се занимава с историческа достоверност. „На педя от земята“ не е документалистика, а кино. В същото време в сюжета си дава подробна информация за времето около 50-те години на миналия век. Това е по спомени, но има и предположения, развити като кинодраматургия за една система, изградена от илюзии. Филмът е и касов, и фестивален. Правен е както за широка публика, така и за експерти.

 

Максим Генчев на снимачната площадка. Сюжетът в „На педя от земята“: Годинате е 1951-ва – началото на Студената война. В гранична застава, формално охраняваща запечатана нацистка уранова мина, заедно със семейството си пристига новият командир – лейтенант Кольо Кралев. Идва, за да въдвори строг ред и желязна дисциплина в личния състав на едно разпасано гранично поделение, като още на следващия ден там започват потресаващи убийства, коренът на които е скрит в смяната на два режима.  

Правите независимо кино, което не се субсидира от държавата… За мен киното и свободата да се изразяваш чрез него е начин на живот. Не губя време да мисля какво са казали критиците или да се обиждам, когато не харесат един или друг филм. Когато излезе „Дякон Левски“, постигнахме идеята да се говори отново за Апостола. Върнахме разговора за него и това самò по себе си беше ценно. А иначе тукашната критика трябва да има някаква благодарност, че с данъците, които се плащат за производството на частни филми, тя има възможност да пътува с държавни пари за фестивали, в Кан например. Относно киното… От 11 години се занимавам с това да снимам. Това е начин на живот и трябва да имаш душевния патос да правиш човекознание. Вярващите хора казват: „Направи едно добро“. Това е моето добро, което мога да направя за повече хора.

Кога Максим Генчев е на педя от земята… Знаете ли… Заглавието води към онези ситуации, в които едни скърбят, а други се присмиват. Когато мислим, че ни се случва нещо драматично, отстрани то често изглежда смешно. Смешно в драматизма, който придаваме. Отстрани всичко изглежда лесно решимо. Ние често не съзнаваме, че няма смисъл да се притесняваме, защото всъщност нещата имат решение. На педя от земята – там са илюзиите, които могат да се принизят.

Как избирате артистите, с които да работите… Артистът е лицето на филма. Много режисьори избират типажни артисти – виждат в едните подходящите за екшън роли, други са само комедийни. Аз не правя такъв избор. За мен почти всеки актьор има огромни заложби извън определянето му като типаж. Това дава възможност на актьора да развива ролята, която има. Десислава Чутуркова например направи нещо много силно с образа на Цурка. Във филма не е разказана предисторията на нейната героиня, няма го на екран момента, в който тя среща лейтенант Кралев и двамата се събират толкова различни. Деси обаче кодира този разказ много умело като остави собствен живот на ролята и в същото време и даде от своя прочит. Това, което зрителят не вижда в Цурка е как минава живота й преди 9 септември 1944 г. Тя е ходила на уроци по балет, дъщеря е в семейството на фабрикант, обича соарета, носи „Шанел“. Свири на пиано. С лейтенант Колю Кралев се запознава на концерт, в който нейното участие на пианото забавлява комунистическата власт. В техните очи тя остава буржоазка. И тогава Кралев я грабва буквално от стола й пред пианото, казва й „Това не е твоето място. Идваш с мен. Ще строим родината!“. Ето точно този разказ за живота на Цурка липсва във филма, но Деси Чутуркова много театрално го кодира в общото възприятие на образа, на ролята. А филмът започва от времето, в което лейтенант Кралев и Цурка са вече семейство – тя, той и синът им. Отиват в една разпасана гранична застава. Какво се случва там… зрителят ще види и сам ще открие посланията на филма.

На втори септември приключихте снимките на новия си филм „Смартфонът беглец“. В този кино сюжет малко момче намира една технологична играчка, която го пренася и в миналото, и в бъдещето… Къде ще се озове героят в дистанцията на две толкова различни времена – минало и бъдеще… В миналото при Вълчан Войвода, защото е прочело в интернет за една легенда и едно заровено имане. В бъдещето ще отиде в 2027 година, когато ще е все още дете, но приятелите му ще бъдат възрастни. Ситуацията няма да е лесна за никого в годините толкова напред, но нека не разказваме филма…  Подготвяме го за голям екран.

 

б.а: И в края аз ще споделя едно различно усещане за филма „На педя от земята“ на един обикновен зрител, който в метафорите на киното винаги търси истините за живота: „На педя от земята“ не се вписва в кинематографични клишета, затова едва ли е необходимо да бъде представен като „военна екшън драма“, „филм за Студената война“  и др. подобни. Въпреки че се движи по гребена на историческата вълна – петдесетте години на миналия век – М. Генчев разказва времето след  „социалистическата революция“ у нас чрез драматичните съдби на героите си, чиито прототипи са живи хора. В тази режисьорска концепция аз открих своеобразен диалог с един от емблематичните ни филми от 90-те – „Вампири, таласъми“ на Иван Андонов. Не заради факта, че в основата и на двете киноленти са действително случили се събития, реални човешки драми, изживяни лично, или разказани от близки хора, но и заради кодираните внушения, насочени към зрителя. Героите в „На педя от земята“ взривяват наложени исторически митове и разрушават илюзиите на преплетени идеологии. Лайтмотивът на филма – за човека, за мястото му на тази земя и за дълга му към „неговата“ земя – е чудесно пресъздаден чрез образите на трима от централните герои. Мисията на комуниста – граничния офицер Колю Кралев да пази социалистическата си родина; жаждата за мъст на горянина Хаджиниколов, „възкръснал от мъртвите“, убиващ заради убитите от „комунистите“ жена и дъщеричка; съпругата на Кралев – Цурка, мечтаеща за изискан живот „на запад“, но попаднала в граничната пустош заради любовта си… Гротесктната на пръв поглед фигура на Цурка – великолепно представена от Десислава Чутуркова, още в самото начало на филма, чрез смехотворните подскоци, наподобяващата опит за летене игра с ръце, както и самоиронията, в която се сравнява с археоптерикс – въвежда темата за „човешкия полет“: дори на педя от земята… „Диверсантът“ Хаджиниколов, пресъздаден от Ивайло Аспарухов, е принуден да живее „на педя“ под собствената си земя, до дома си, превърнат в казарма… В края на филма се замислих каква е моята мярка, побрана в рамката на тези няколко думи – „на педя от земята“.