Маноло Пунто. От Amor De Dios до сърцето ти

Запознанството ми с Маноло Пунто е едно от тези, които определят не само една изминала година. Определят желанието да продължа с любов в работата и да танцувам каквото и колкото мога. Обичам да танцувам. Запознах се и с фламенкото отблизо. Предлага преживяване на Аз-а в страст. Маноло беше във Варна по покана на Антонио Тотев, който в края на 2015-та подари на начинаещите фламенко танцьори една своя мечта – да има развита фламенко среда и във Варна. Сега тя е общо споделена между всички, които вечер танцуват стъпките на Андалусия. Срещат се в Академия „Фламенка“. И ти можеш да си там, на бул. „Мария Луиза“ № 8.

Кой е Маноло Пунто? Първия фламенко спектакъл гледа, когато е на 12 години, а да танцува започва на 16-годишна възраст. По-късно печели стипендия и влиза в легендарната фламенко школа „Amor de Dios“ в Мадрид. Днес той преподава там, заедно с други големи имена като Антонио Рейес, Адриан Галиа, Мануел Линан, Доминго Ортега, Алехандро Гранадос, Маркос Флорес и др. В кариерата си на солист Маноло Пунто се качва на големи сцени във Франция – театрите Dejazet, Déchargeurs, Café de la Danse, Ménilmontant, Reine Blanche Flamenco. В Испания участва в програмата на редица известни „таблаос“ – кафенета с автентична фламенко атмосфера – Las Carboneras, Al Andalus, El Juglar, La Garrocha в Мадрид. Днес Маноло е хореограф на фламенко не само в Испания и във Франция, но също така в Австрия, Италия, Гърция, САЩ, Мексико, Канада и има собствена компания – Manolo Punto Flamenco Company. Колеги определят стила му като уникален: съчетаващ сила в техниката на движения и в същото време изящна мекота.

Здравей, Маноло. Да започнем с един общ въпрос, който да даде кратка и в същото време пълна представа за фламенкото у онези, които не познават този музикален стил. Как с няколко думи може да бъде „разказано“ фламенкото, така че да усетим магията и емоцията, която носи за танцьора?

Фламенкото предлага на публиката и на артиста, който го практикува, една палитра от всички човешки чувства (любов, омраза, радост, тъга, ода за живота, страданието от смъртта и т.н.) , но според мен то развива тези чувства по начин, който е силен, интензивен и без превземки. Това позволява на артиста и на зрителя да изживее, или да получи усещанията по директен начин, силен и без заобикаляне. Според мен именно този начин да се представят чувствата в суров вид позволява на всеки да ги почувства като нещо много лично.

Може ли фламенкото да събуди човека от унеса на ежедневието и да му позволи да открие у себе си извор на неподозирана силна чувственост и страст? Дали това е само страст, определяща желанието ни за любов?
Фламенкото, с дълбоката си нежност, или с дивата си първичност налага задължително на практикуващия го да изживява силни емоции. Не е нужно да имаме специална нагласа, за да го практикуваме, защото чрез силата си то ни налага по неизбежен начин да живеем много интензивно, следователно, да, в този смисъл то позволява на всеки да излезе от ежедневната рутина, защото човек открива в себе си екзалтации, които може би не усеща в ежедневния ритъм. Ще дам пример със себе се. B ежедневието съм срамежлив и дискретен, фламенкото ми помага да изразя силни емоции, които не мислех че съм способен да изразя извън него.

Кога започна твоята среща с фламенкото? Какво е наследството, оставено ти в този стил и как общите ритми и движения превърна в свой личен почерк?

Започнах да гледам фламенко спектакли на около 12-годишна възраст, а да танцувам на 16. Наследството ми – както на всеки човек, изучавал фламенко по сериозен начин: тоест да учи и пак да учи от другите, за да интегрира различни стилове и начини на танцуване. След това персонализацията на стила може да се случи, но едва когато сме овладели добре всичко това. Започва еволюция към личен процес на правене на нещата, които чувстваме и обичаме. Вследствие на това личният почерк се очертава, но именно защото знаем откъде идваме и върху какви основи сме го положили.

Какъв е стилът на Маноло Пунто?
Трудно е да се отговори на този въпрос, защото би било претенциозно да се определя като различен. На това, което все пак мога да ви кажа, е, че обичам да преминавам за миг от много бурни моменти към моменти на спокойствие и нежност и най-вече да се освободя от движението като такова. Приемам фламенкото като средство за изразяване; като речник, приложим в различни хоризонти, а не само в този на историческото фламенко. По този начин намирам своята свобода – в момента на сътворяване на танца.

Гостуваш в много страни по цял свят… Къде оставаш най-силно изненадан от топлото емоционално посрещане на изкуството, което популяризирате с твои колеги? Къде са най-чувствените фламенко танцьори? Или къде срещаш хората, които спонтанно танцуват по улиците?

Всяко място е различно, в този смисъл няма определена страна, където приемането на фламенкото превъзхожда друга. В страните, където фламенко познавачите са значително повече, по време на спектакъла се чувства мигновена реакция от страна на публиката, докато при по-незапозната с фламенкото публика трябва да се чака краят на шоуто, за да се установи дали публиката е била докосната от това изкуство. Във вторият случай съм леко притеснен, понеже публиката е лице в лице с нещо ново, с една вълна от нови емоции и когато приключи представлението, чакаме да видим отзивите й… Но ако публиката е завладяна, съм два пъти по-щастлив, защото е отворен нов път на фламенкото към сърцата на хората. Не мисля, че има място, където танцьорите са по-чувствени от друго. Това е въпрос на индивидуалност и не звучи добре да кажем, че някъде хората имат повече индивидуалност от други. Естествено, фламенкото идва от Испания и това е страната, в която най-голям брой хора практикуват това изкуство. Поради тази причина намираме и най-много различия в начина да се танцува… Относно това да се танцува спонтанно фламенко на улицата – естествено в Испания и най-вече в Андалусия, която е люлката на фламенкото.

Предстои ми пътуване в Испания? Къде да открия душата на фламенкото и как да я позная?

Фламенко корените са в Андалусия, но всяко селище може да си припише и претендира за фламенко душата, затова е по-добре човек да се поразходи и да открие различните стилове, без непременно да търси на кого тя принадлежи! Не се колебайте да минете през Севиля, Херес де ла Фронтера, Кадис, Утрера… Фламенкото има значително присъствие извън Андалусия: в Мадрид и Барселона, откъдето извират много таланти.

Разкажи за сцената и атмосферата на едно класическо таблао…

Основният принцип на таблаото е импровизацията. Музикантите, певците и танцьорите познават фламенко кодовете и това им позволява да се качат на сцената без предварителни репетиции. В това е и магията на фламенкото, когато трите фламенко елемента на пеенето, китарата и танца се слеят в симбиоза.

А духът на Андалусия?

Духът на Андалусия според мен е доброто настроение, желанието да се шегуваш и да бъбриш. Фламенкото е асимилирало всичките различни елементи на културата, където ежедневието е разказвано чрез пеенето и танца.

Кога един танцьор става завършен творец или просто не спира никога да учи…

Да бъдеш творец според мен e това да абсорбираш външните усещания и да ги възпроизведеш по личен начин и под друга форма. Също така мисля, че никога не спираме да учим, както не спираме да дишаме, за да живеем. Богатството и откриването на външния свят е основата на творенето.

Маноло казва, че фламенко изкуството е добра физическа дейност, носи също много удоволствие на човешко и на културно ниво. Определя този танц като дисциплина на споделяне. Споделяне, в което няма тайни. От разговорите с него и в първите уроци по фламенко научих, че в сътворяването на танца всички намираме своята свобода като отдаваме сърцето си. Същото е както и в любовта.