Можеш да си фокусник

„Мисля, че той наистина е истински фокусник. Нали, мамо?!“ Как да оспориш мислене, в което истината е два пъти защитена.
„Той“ е Веселин Долмов с артистичното име на фокусник – Арсен и е намерил мечтата си да бъде илюзионист преди много години.

Майката от въпроса съм аз, а мислещата девойка е малка и се казва Елица. Моето момиче. В миналата събота ние тримата бяхме на едно и също място в едно и също време.

 

Това беше събота от онези, в които затваряш врата на очевидната необходимост да смениш хаоса с ред у дома. Затваряш тази врата и излизаш… Да грабнеш един от хубавите дни на есента, от онези дни, в които спонтанно вечеряш набързо с приятели и още по-изненадващо грабваш децата, за да ги заведеш при фокусник. Три чифта детски очи имат цялото небе в себе си, когато научат къде ги водят.
Когато първия път ни поканиха на магическото шоу на Арсен на сцена в The Center World (къщата на Street Dance School THE CENTER на ул. „Шипка“ 4), категорично оставих възможността в очакване на следваща покана. При втори афиш, вече не чакам трето издание на събитието. Отивам. И така, очаквано за мен и спонтанно за Елица, в 20.00 ч. в неделя бяхме настанени на сините диванчета в къщата на The Center (като музикална къща е това място, жалко че най-голямата начинаеща група е във възрастта на 20-годишните, иначе досега да си бях намерила постоянно място там).
Седнахме и чакахме вълшебства. Чудно е да се дадеш на изкуството да управляваш сбъдването. Така звучат магьосничествата – илюзия за сбъдването и за фантазията без възраст. Шоуто на Арсен продължи по-малко от час, за него платихме вход от 5 лв. и всяка стотинка си заслужаваше инвестицията в емоция.

Във всяка история запомням няколко споделени думи. Този път моите любими са на 5-годишния Стефан, който поиска нещо съвсем мъничко…“Можеш ли да ми появиш слон?“ „Да появиш“ е очарователно заявено желание. Трябва и аз да се науча така да си поисквам нещата, като появяване. Слон нямаше, но видях как в една детска ръка две малки дунапренови сърца станаха ЕДНО. Не знам как се случи и сега се чудя, и мисля върху идеята на Елица за истинските фокусници. Имаше и номер с празничен пакет, в който се намери място за десетина кутии с подаръци за пораснали момичета – вече майки. Само да споделя, че торбичката – подаръчната, беше с размери около 15/20 см., т.е. мъничка за десетина други кутии. И още по-малка за една цяла пръчка. Фокус. Помислих го с идеята за ловкост. Не го измислих. Помислих го с убеденост за илюзия. Няма такава илюзия. Любимият ми фокус се оказа един цилиндър, който сложи на масата и от нищото цели 10 бутилки. Харесвам пълните маси. Предразполагат за споделено преживяване в компания.
Арсен е любимец на децата. С Елица сме го срещали на два-три рождени дни. Създава мечта да бъдеш вълшебник. Самият Веселин Долмов за 1-ви път използва фокуси, научени в неговото лично детство, когато забавлява гости на круизен кораб. След изтичане на контракта, Арсен се прибира в България, чете книги, търси в интернет, запознава се с Корли (един от най-известните илюзионисти), среща Астор. Участва в редица фестивали, от които се връща с награди. Тези факти обикновено са в интереса и любопитството на големите. Децата рядко се вълнуват от награди. Децата се печелят с любовта, която прави мечтата постижима. И не защото могат да сложат видима представа на това нещо мечтата, а защото са мечтатели по рождение. Някой е фокусник, друг е писател, а трети е лекар. И ако е мечта… И ако е любов…Не е само работа. Вече е магьосничество.

  Следващия път ще ти напиша покана! Арсен. Днес. Часът е. Ние отиваме. Бъди дете и доведи други две!