Нарисувана столица

Не е тайна. Обичам София. Там открих една надежда. Там се научих да изказвам на глас мечтите, за да ги изкрещя години по-късно. Там се научих на битки, от които съм готова да изляза победена. Там намерих приятели, с които споделям и до днес душата си. Но оставам тук…В последната година, когато пътувам натам, на ъгъла на „Алабин“ и „Витоша“ срещам една и съща жена. И някак винаги денят е слънчев, дори и в зимата. Изглежда щастлива. А аз дълго мислих колко е самотна, там…Сама на тротоара, с букетчета цветя и с хляб за птиците. Може да „говори“ с гълъбите. Убедена съм, защото с нея има много. И са бели. Гълъби. Символ са на жизнения дух и на чистите мисли. Така съм чувала. Така го и вярвам.

А иначе в последното пътуване до София, се спрях на тези места, които мога да разкажа само така…С рисунките на неизвестен за мен автор. Фен съм му.