Освежи се

Ако сега съм дете, но имам спомените и опита на настоящия си над 35-годишен живот, ще поискам, когато порасна да бъда домакин на палатки. И да са много. Не да живея лятно само с място за трима, а гостоприемно да давам подслон и да създавам спомени на щастливи туристи. В чист къмпинг. Не съм на пет години. Къмпингът у нас днес не е идея за печеливша инвестиция. То поне да я приемаха за инвестиция в риск… Но като гледам на път към любимото море останките от две култови навремето места за къмпингари, си мисля как и те приличат на селото на баба, оставено сиротно в годините на прехода.

Вече 12-та година и винаги почти в края на август, докато се радвам да бъда на плаж, за какъвто стотици бият дълъг път на юг, си мисля нещо невъзможно. Представям си… Природата като суетна жена, претенциозна би обичала роклите си такива, каквито са й ги скроили в Слънчев бряг. Преди 13 години не срещнах любимото си лятно, плажно място точно поради суета. На романтично предложение за два чифта боси крака, за две чаши бяло вино до изоставена синя лодка и за безумна красота на чисто нощно небе с милиони звезди, аз отговорих с колебливи въпроси: „Ще има ли климатик?“, „Далече ли е от брега?“, „Ами телевизор?“ И не отидох.
Реших да опитам в следващата година, когато имаше телевизор, който пък ми докара пристъпи на безпокойство. С лоша картина и ужасен звук пропусках всички новини, а тогава бях новинар. Новинари в отпуск трудно се срещат. Те гледат най-вече новини. С годините се научих да компенсирам липсата на информация…Не със слухове, а с тишина. Днес не работя в радио и не по тази причина не включвам телевизор в бунгалото. Научих се да живея свободно. Тя ме научи. Тишината на природата. Направо е безкрайна.

Всяка година посрещам Нова година с желанието си тези, които обичам и правят живота ми пълен със смисли, да бъдат щастливи. Не кроя планове веднага за новото и не вярвам, че ме чака на прага на 1-ви януари. Моята нова година ме открива в последната седмица на август. Когато се връщам от Шкорпиловци. Това е моето лятно, плажно място. Свободното ми живеене. Моето безвремие. И в него най-силно откривам колко много се променя дъщеря ни – в ръст, емоция и интереси. Цялото ни лятно Шкорпиловци е време, в което сме си създали общи суеверия.
В едно и също време 12-та година се срещаме едни и същи хора. Приятели сме.
Децата ни се научиха да бъдат заедно. Споделят игри, строят замъци, един от друг се учат първо да потапят глава, после и да плуват. Научиха се да говорят, като „ухабецът“ се превърна в „хубавец“. Речникът е голям. На две години те „наниха“, днес заспиват едва след 1.00. По звездно време.

В групата всеки има своята лична роля. Направо сме като в комуна. Някой прави най-вкусните шишове, друг винаги държи малки бутилки кока-кола в стек, трети е рибар. Ние ядем и риба. Двама са компютърните специалисти, но в почивката си нито интернет „ловят“, нито компютъра си дават. Имаме задължително някой, който може да разсмее и най-тъжния в групата. Винаги имаме рожденик. Винаги в четвъртък барбекюто ни сбира не с пържола на жар, а с боб по манастирски.
Заедно сме на плаж. Няма опасност някой да заспи, защото останалите ще го събудят. Няма риск някой да остане гладен, защото режимът е като в детското ни време – ключът е на вратата.
Никой от нас не носи часовник, последно защото оставя светла следа, когато си на плажа. Това е любимото ми време – на безвремие. Свършва точно в минутата, в която прекрачим дома ни. В главата ми се включва онзи часовник, който отчита крачките ми, срещите ми, глътките ми въздух понякога даже.
Шкорпиловци. Наричам дните си там „свобода“ от суета. Не съм сигурна дали мястото носи тази специална енергия или я определят хората, но тук може да ви се случи…

1. Да забравите себе си.
2. Да се обичате заслужено.
3. Да повярвате. Не в чудеса. Достатъчно е на себе си.
4. Да пожелаете да сбъднете нещо приятно. Защо не и невъзможно.
5. Да се очаровате.
6. Да се изгубите в светлото на добрите си идеи и намерения.
7. Да стигнете далеч. Брегът дава чудесна възможност за това, особено ако тръгнете на север. Ще стигнете до Камчия. Добро бягство.
8. Да направите най-добрия избор, в случай че сте във време разделно. Защото в тишината, ще чувате само собствения си глас. Останалите също са заети да слушат само себе си. Нищо няма да ви обърква.

В първата си година тук лових риба. Хвърлях въдицата си от естакадата. Не виждах вятъра, но го усещах.
Във втората година се научих да играя плажен волейбол. Не продължих след това. В третата търсих редки птици на Кара борун и мислих дали да не се пробвам да стигна с плуване до Кара дере. Не стигнах… След няколко години решихме да сковем и плажен бар. Не ни се получи и затова открихме друг, в който официално закриваме лятото. Това лято, което си тръгва с щъркелите точно по това време.
И тази свобода ме връща заредена в града, за да започна новата година с малко страх, който ще донесе смелостта. Разказах ви как ние си създаваме собствена култура на свободно живеене. Може да е за малко, но с нея аз лесно оцелявам в градската култура.
В случай, че решите да повярвате и да поемете към Шкорпиловци, има много бунгала на свободен наем, място – една голяма гора – да разпънете палатка, безкрайна плажна ивица, звездна светлина и дневно училище по сърф. Само пазете природата чиста и цяла. Иначе тя ще ни го върне. И лятото ще стане на парченца.

Следва продължение в „Щрак. И пак.“