Typewriter
Typewriter

Паоло Вивиан

Паоло Вивиан гостува във Варна за втори път. Тази година е сред участниците в Международната скулптурна среща „Freedом“, която е основно събитие в календара на Международния фестивал за съвременно изкуство Contempo. Италианският скулптор и негови колеги от пет различни държави изработват скулптурни форми от камък и от дърво, които ще бъдат инсталирани в градските паркове на Варна. Преди година, Паоло Вивиан представи в България скулптури, обекти и инсталации, изследващи колективната памет. За тематична линия на своята изложба тогава бе избрал „Градина на паметта“. Казва, че обществото бързо забравя и не само затова в произведенията си поставя акцент върху човека и неговата способност да запомня. В разговор, с който откривам рубриката „Портрети“, италианският автор споделя избора на цветове като символ, за дните ни, вървяни по хоризонтала и за тези, които ценностно осмисляме по вертикала. Или за две начала, които определят пълнотата на живота ни.

Паоло, добре дошъл във Варна. Това е втората ти визита тук. Как оценяваш сега случването на скулптурна среща като диалог между различни творци и втори път като диалог между тях и публиката?
Международният скулптурен симпозиум, който се провежда за първи път във Варна от 30 април до 10 май, е резултат от много работа и обсъждане през последните няколко години. И мисля, че резултатът е добър. Идеята е свързана с нашата необходимост като творци да наблюдаваме творческия процес, такъв, какъвто той се развива в различните култури и школи. И в същото време в този процес на наблюдение ние самите като творци влизаме в диалог с публиката, което е важно за нас. Изкуството ни не е самоцелно. То се прави за хората. Това е среща на различни генерации творци, по време на която взаимно учим един от друг. Развиваме идеите си, дорисуваме скиците. Скоро говорих за гостуването на полския скулптор Пьотр Биес. Той е представител на различна школа, друга култура и е много важно да влизаме в симбиоза и да правим комбинация между различните автори. Тази сутрин си говорихме за присъствието на полския автор, това е съвсем друга култура. Всеки от нас създава произведенията си през своята лична гледна точка и символите, които сам търси, определени от мястото, в което се развиваме като артисти. Добре е да излизаме от тази среда и да опознаваме другите. Различията са интересни и това ражда любопитство и любознателност, в обсъждането и споделянето на представата ни за продукта на творчеството има една невероятна спойка. Съчетаваш персонална гледна точка с историята и паметта и в това има смисъл, защото обществото ни, виждате, много бързо забравя.

IMG_1944

IMG_2011

В първите дни на скулпторния симпозиум… В двете отворени ателиета по скулптура в камък и в дърво, скулптори от пет различни държави създават проекти, специално мислени за Варна:  Пьотр Биес (Полша), Радослав Радев (България), Николай Нинов (България), Емил Бачийски (България), Паоло Вивиан (Италия), Конрад Риш (Германия), Гиртс Бурвис (Латвия), Румен Димитров – Попа (България), Цветослав Христов – Цупи (България).

IMG_2021

Ти си търсач на символи и ги кодираш в своите произведения… Какви знаци виждаш в темата на срещата – „Freeдом“?
Става въпрос за комплексно присъствие на всичко, което имам в моята лична памет. И когато създавам творба, всички тези символи и знаци сякаш излизат извън мен и се комбинират по свой собствен начин. Да, аз ги контролирам, но мога да кажа, че не говорим за математически процес на създаване. Скулпторът общува с материята, с която работи във всяка една минута от творческия процес. Трудно е да се определи дали аз контролирам формата, или материята сама я избира. Това е необикновена симбиоза. Камъкът е статичен, студен, „мъртъв“, но в същото време самият процес на създаване е живот и в този живот много малко са нещата, които са точно изчислени. Живот на създаване на изкуството. А мотото „FREEДОМ“ ми дава възможност да освободя съзнанието си и през мен да преминат всички наслоявания, през които аз усещам, живея и творя свободата.

„Хоризонтали и вертикали“ е проектът, който избираш за Варна? Разкажи ни идеята в него…
Проектът и смисълът, който влагам в него като послание към публиката, е лесен за възприемане. Използвам двата символа на женското и мъжкото начало, които се пресичат и така в скулптура от дърво илюстрирам връзката и в самото общество. Връзката на два елемента, на два живота, които пресичаме в общуването, в социалната сфера. Ето например по хоризонтала вървим, когато гоним кариера, правим пари, грижим се за живота в ежедневието си, обаче това не е достатъчно. Ние съществуваме и във вертикала, когато развиваме духа в себе си. В проекта „Хоризонтали и вертикали“ правя опит да намеря и постигна баланс между двете начала, за да не се клатушка произведението ми наляво и надясно, а защо не и символно, когато говорим за живота си.

В личния живот как постигаш баланс? По-лесно ли е, когато вече си го създал в изкуството, което и правиш?
Трудно е. Не е лесно да излезеш в живота по хоризонталата. При мен това се получава, когато творя и създавам и в този смисъл ние като творци сме благословени в постигането на този баланс, но в същото време мога да кажа, че сме и прокълнати. „Прокълнати“ оценено в положителен аспект, защото ако не създавам изкуство, аз се разболявам.

На езика на масовата култура и масовата публика как ще определиш смисъла, който влагаш в създаването на всяка своя скулптурна форма?
Ако се говори на хората с прости думи, за това какво представя изкуството и в частност скулптурното изкуство, те бързо ще разберат как се създава и как се преживява това. Взимам един каменен блок и за да го превърна във форма на изкуство, трябва да го обработя със съответните машини, от материал то става произведение на изкуството, като го стържа, полирам… Ако спреш и се огледаш, си припомняш и откриваш, че хората правят това с къщите си, когато строят, те също постигат своя процес на създаване.

В камък или дърво работиш… Имаш ли предпочитание?
Много обичам и двата материала. По-трудно се работи с камък, а и той не се намира лесно; скъпо удоволствие е, защото е труден за пренасяне поради огромната си тежест. От друга страна обаче с камъка се чувстваш по-особено, по-специално, защото той оставя следи и след теб. Животът му е дълъг. Дървото се намира лесно и е много по-топъл материал, обичам да работя с него, защото то е близко до човека. Дървото и човекът са като братя, те имат една и съща вертикална позиция, имат нужда да стъпят на земята и да се стабилизират, но реално са изправени нагоре и гледат към небето.

Какво от природата – форми, цветове, материали – използваш най-често като отправна точка в създаването на една скулптура?
В моето изкуство можете да откриете цветовете като символи, защото аз използвам цвят в скулптурите. Синьото при мен е свързано с енергията на духа, която ни издига. Червеното е знак за любовта и страстта, за изпълването ни с енергия. Когато изразявам божествена линия, винаги използвам злато. За проекта „Хоризонтали и вертикали“ реших да използвам повече синьо. В моя творчески почерк има нещо много специфично – дървени кубове на персоналната памет. В проекта за Варна, в който събирам мъжкото и женското начала, бих могъл да използвам един червен куб като символ на любов и страст.

Живееш и работиш в основно в Тренто, Италия. В отношение към скулптурата можеш ли да сравниш твоя град и Варна.
Не намирам обща връзка. Тренто е средновековен град, планински, архитектурата е свързана с тази среда и е исторически определена. Варна е морски град и близостта до морето го прави много отворен. Харесвам вашия град. Предлага ми различен свят, в който се чувствам добре. А иначе за връзката, хората са тези, които създават отношенията между два града, не историята или архитектурата.

IMG_1969

По време на уоркшоп с ученици от Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна.

IMG_1965

А каква връзка създаваш със своите ученици, на какво искаш да ги учиш?
Интересува ги технологията на процеса. В началото имаш една материя, която изглежда мъртва, но впоследствие ти си този, който й дава живот. Докосването до материята, контактйт ти с нея събужда креативната ти сила. Става въпрос за провокация за творческа емоция. И в тази емоция трябва да си свободен, да й се отдадеш от идеята,през скицата, до последния детайл в произведението, което създаваш чрез всичко,което имаш в себе си като артист – познание, опит, техника, емоции, представи. Всичко.

Избра ли място за своя проект в парковата среда на Варна. Знаеш, че всички скулптури от Международната среща предстои да бъдат инсталирани в градските градини?
Творбата ми е вдъхновена от атмосферата във Варна. Представям си експонирана в Морската градина, възможно най-близо до морето. Дори и климатът да не го позволява, мястото й е до водата. Идеалната позиция би била тази, в която долната част на работата да е на хоризонта, а вертикалната да създава ъгъла с истинския хоризонт. Би било съвършено.

Създател си на платформата Skulturclub. Какво е настоящето на този голям проект?
Skulturclub е организация, в която влизат скулптори от различни държани. Създадохме я преди доста година с една цел – организиране на открити симпозиуми, в които чрез пътуване и работни срещи обменяме опит и съвместно развиваме идеите си. Това е важно – да имаш с кого да споделиш какво мислиш и правиш в областта на изкуството. Последно, през лятото на миналата година, организирахме няколко отворени срещи, в които различните участници имаха шест дни да творят по конкретна тема и да представят своя личен поглед. Полезното в този вид художествени обединения е, че по този начин осъществяваме и един вид взаимопомощ. За идеи, за пътуване, за ново развитие, за бъдеще. Самият аз не бих могъл да съществувам като творец, без да обсъждам творческите си идеи с някого, без да ги споделям с колеги и най-вече без да влизам в спор. Споделянето на идеи е общуване на творческия диалог – и в интелектуален, и в практичен план, т.е. е приятно и в същото време ползотворно.

Позволи ми в края на този разговор, една малка провокация към теб… Разкажи ни с малко думи за човека Паоло и за скулптора Паоло…
О, как да ги разделя. Не мога. Това за мен е невъзможно. Но с малко думи бих казал, че Паоло става човек, когато е художник.

© Copyright 2024 - Creaktive PR

Facebook, Youtube, E-mail