Пейки, вратници, дувари

В къщата на Чудомир, с. Турия

Към Девическия манастир над Калофер

Малка църква в лично село. Църква „Св. Димитър“

с. Турия

В Радучева къща, с. Гъбарево

В книгопродавница, Карлово

Етнографски музей, Казанлък

Една гостоприемна порта

Дюкянъ

Дувар на 80 км. от Варна

В къщата на Вазов, Сопот

Някъде из Казанлък

Пейки, вратници, дувари. Пътуване е. Случване. Търсене…На столче за присядане. Обичам бабините думи като „столе“ и „вратник“ – само две от всичките в миналото. Стигаш до дувар, зад който откриваш живот от другата твоя страна. Отваряш вратник, отвъд който ти е разказана история, споделена точно с теб, защото ти е писано. Понякога присядаш и до теб идва някой. Може и да седне, може и да те подмине. Понякога е затворена врата и когато я отвориш те посрещат с името ти, сякаш всеки ден са го изричали и са те чакали. От всяко пътуване се връщам с дузина наснимани в спомена и с апарата по-често изоставени къщи, отворени прозорци, врати, огради, стари пейки. Всички някога живяни в любовта на тези, които първо са се намерили един до друг на пейка, после заедно са измазали къща, посрещали през портата любими хора. И в края един дувар, останал сам и да напомня, че всички през врати влизаме и огради прескачаме.