Приказки от камерата

The man behind the camera…  Това е той и всичко, което аз научих за него от следващото интервю, всъщност е събрано в пет думи или the man behind the camera. Човекът зад камерата. Снимките на Юлий Василев ми дадоха друг поглед за фотографията. Разбрах я като много специална връзка между хората и света, който се случва много бързо наоколо. Свят, който, ако имаш умението да погледнеш на забавен каданс, може да ти даде усещане за енергия. Би могъл да те вдъхнови да го промениш или да го наблюдаваш и да ти хареса. Светът не може да се види само с очите. Усеща се със сърцето във всичките му чувства: любов, гняв, снизхождение, търпение, вълнение… Затова много харесах стила на Юлий в мига, в който за първи път срещнах името му и негов кадър. Нямах представа с колко много награди е отличен. Дори първата снимка, която ме запозна задочно с него, не е стрийт. Кулинарна е. Разглеждах различни кадри, търсех ястие снимано така, сякаш казва: „Изяж ме! Ще ти харесам“. Споделих заниманието си, а то беше професионално насочено, с приятел и той веднага ми сподели линк към фотогалерия. Така видях в кадър супа, която задържа погледа ми дълго време. И стигнах до Юлий. Впоследствие разгледах всички „приказки от камерата“ и оттогава имам две желания – да работя с Юлий по кулинарен проект и да видя цветовете на Гозо точно толкова ярки, колкото той ги споделя в проекта „Colours of Gozo“. И трето желание имам… Да опитам виното от края на разговора.

Юлий Василев е запален фотограф от 2012 г. Най-ценният му апарат е първият. За последните години негови кадри са селектирани в над 40 фотографски изложби и конкурси. Печели награди с участия във фотофоруми на пет континента. А най-хубавото е, че зад камерата остава човек без излишно его. „Цветовете на Гозо“ е първият фотографски проект, свързан с пътуване до малтийския остров още в началото на фотографското призвание. Преди година „Цветовете на Гозо“ получава златен медал на Българската фотографска академия в категория „Улици и архитектура“.  „Colours of Gozo“ можете да разгледате тук.

Юлий Василев в пет изречения… Пет изречения са много… Не знам какво бих могъл да кажа за себе си, за да бъде в пет изречения. Я, аз вече изрекох две. Ами… Човек, обичащ да пътува и да вижда необикновеното в обикновените неща. Това май е петото изречение.

Юлий Василев в пет глагола… Обича, пътува, снима, вижда, оцветява (с тези глаголи аз виждам Юлий в неговото лично изречение от въпрос първи).

Откриваш фотографията през 2012 г. Как това те промени… Пътувах доста и преди да открия фотографията, за което от една страна сякаш съжалявам, защото съм изтървал невероятни възможности за хубави кадри на невероятни места. И не знам дали ще имам възможността да повторя тези пътувания, нали животът е твърде кратък, за да се посещават едни и същи места. В момента пътувам за Швейцария. Фотоапаратът е първото нещо, което намира своето място в багажа ми. А иначе фотографията ме научи да виждам, преди да я открия само гледах.

Първият кадър, историята му, хората в него… Няма точно първи момент. По-скоро един цял период от може би година. За откриването на фотографията ми повлия престой от близо два месеца в Лондон. Беше в края на 2011-та, а после и едно пътуване до Мароко в началото на 2012-та… Тогава усетих, че във фотографията има нещо специално, а притежавах само малко фотоапаратче и никакви професионални фотографски знания. В началото бяха снимките за спомен.

Учител във фотографията… съм си аз. Не съм посещавал нито един курс или семинар, не съм обръщал внимание на определени фотографи и техните творби. По собствен път и в пътуване създадох своя стил.

Кой от всичките ти проекти носи качествата на първа любов – ярка, запомнена, променяща…  Всеки кадър е голяма любов, но всеки следващ трябва да е още по-специално усещане. Не си оставям място за сантименти. Не мисля как да подобрявам „минали“ през камерата кадри, но виждам как следващия ще направя по-добър.

Гозо… Как се озова там и каква приказка разказват твоите фотографии в проекта, посветен на малтийския остров… В Гозо ме заведе  работата ми. Когато не съм с камера, съм с костюм и вратовръзка. Работя като мениджър „Храни и напитки“ за една от големите 5-звездни хотелиерски вериги и в Гозо пристигнах в тази си роля. Останах почти две години, а „Цветовете на Гозо“ ми отне година. Не, всъщност не ми отне, а ми подари тази година.

Изкусен фоторазказвач си, Юлий. Каква тайна ползваш… Нямам тайна, търся моменти и в повечето случаи имам големия късмет да ги  откривам. Ако на мен не ми харесва нещо, изобщо не го показвам. От 2012-та насам съм направил над 150 хиляди кадъра, но в сайта са не повече от 150 – онези моменти на голям късмет, в които съм видял нещо необикновено и съм го разказал чрез снимка.

Как се роди идеята за името на сайта в твоя „фотографски  живот“ – „Tales from the Cam Era“… Нещо различно е… далеч от масовата практика в стил ”Иван Иванов Фотография”. Роди се още преди снимките да разказват истории, защото първо снимах пейзажи. Във времето снимките се развиха в посланието „Приказки/истории от камерата“.

Ако традиционните приказки започват с „Имало едно време“, какво е времето на твоите photo tales… In a world so far away, and yet so close…

Strangers, Brussels, Belgium, October 2016

Apparition,Copenhagen, Denmark, April 2016

Peekaboo, Victoria, Gozo, August 2013

Lost in Translation, Paris, France, October 2015

Какво пропускаме в живота на улицата, докато се превръщаме в роби на времето и вечно бързаме за някъде… Пропускаме най-ценното си умение – да бъдем човеци, да се наслаждаваме на живота в малките му, уж обикновени, моменти.

„Музика за глухите“ лично на мен ми разказва много. В нея има нещо тъжно и в същото време откривам надеждата в желанието на усмихнатия музикант да не спира със своята музика. Защото има някой, който ще чуе…  Проектът се получи много спонтанно. Първият кадър е от Торино, през пролетта на 2014-та. Този момент е начало на желанието да създам проекта „Музика за глухите“. Кадрите са вече шест, снимани в Пловдив, Солун, Валета и Париж.

Music for Deaf 6,Thessaloniki, Greece, July 2016

Music for Deaf, Turin, Italy, March 2014

Само за миналата година имаш отличия от над 30 различни фотоконкурса и форуми, организирани в девет държави, сред които Индия и Южна Африка… „Музика за глухи“ – първи кадър и „Роби на времето“ са най-награждаваните участия, иначе аз нямам любим проект.

Slaves of Time, London, UK, November 2014

Умението да виждаш с очи и със сърце, да композираш историята в общия кадър, или специфичната техника, която използваш, е началото на една фотографска история…  Без умението да виждаш, дори и с най-модерната техника, нищо не би се получило. И художникът, и бояджията използват четки и бои, но вторият внимава преди да се определи като артист… В същото време всеки втори човек с камера в ръка вече е фотограф. Аз все още снимам с камерата, която си купих през 2012-та година.

Рядко се задържаш на едно място. Къде ще бъдеш след месец или след година… В момента живея в Банско, а след година знам ли къде ще ме откриеш… 🙂

Ако не снимаше, сега щяхме да си говорим за… За вино.