Щастливо е тук. Благодаря

Всяко място може да бъде нов начин да усетиш света около себе си. На мястото, което ще разкажа, видях родния си град по нов начин. Усетих се като турист, току-що събудил се и още сънен, с разрошена коса, неглиже вързана на кок, закусва и отпива аромантно кафе с нетърпение да излезе навън и да опознае „чуждия“ град. Така видях Варна по нов начин. Тогава открих улицата, по която минавам всяка сутрин на път за работа. Улица „Габрово“ 27. Това е адресът на мястото, което вече втора година ме задържа с аромата на кафе, с усмивката на човека, който сервира тази първа чаша сутрешно събуждне, с вкуса на сандвичите по обяд – винаги на нивото на моето очакване. Някой ден ще оставя върху тапета малка бележка и на нея ще напиша… „Щастливо е тук. Благодаря!“.
Преди две години, една сутрин, която помня с това, че кафето в кутията у дома беше „изчезнало“, тръгнах към офиса с усещане за кофеинов глад. Минах по същата улица… Знаех, че е същата, но си оставаше безименна в посоката на моето рутинно вървене. Беше един от онези дни, в които всичко се буди за нов живот. Точно преди началото на пролетта, когато може да те изненада и сняг, а ти мечтаеш за лято… Слънцето е толкова ярко. Улиците са още празни. Беше рано. Минавах край хотела. Младежи разговоряха, смееха се и пиеха кафе. Така открих, че освен хотел там има и кафе. Влязох. Музиката, светлината, усмивката, ароматът на прясно изпечен кроасан ме задържаха. И останах. Вече в сутрините на две години. Понякога водя приятел. И той се връща за второ кафе, или за още една салата. И той води приятел. И така…

Когато попитах Драго, какво е желанието му… Какво е искал да даде на клиентите си като усещане за място, в което отново да се върнат, той ми каза: „Винаги съм имал желанието тук да им бъде вкусно, да бъде топло в отношението, да бъде светло, да променя настроението от тъжно в усмихнато, хората да откриват случка от живота си дори в историята на това място“. А в „Трите делфина“ историята е семеен разказ. И хотелът е семеен.

Това място връща във Варна Драгомир Андонов. Завръща го от Ню Йорк, където управлява ресторант, а в свободното време кръстосва американските пътища с мотор. Някъде в средата на деветдесетте години на XX век… Звучи далечно, но е около 20 години назад от днес. Точното начало на историята за „Трите делфина“ е през 1923-та година, когато прадядото на Драго – Авраам Герон – купува на тогавашната улица „Габровска“ полупразно място, върху което малко по-късно ще построи своя кинкалерия. „Габровска“ носи името на един от най-крупните търговци по това време във Варна. Фамилията Габровски била позната в търговския бизнес с крупна фабрика за кревати в Пловдив. До днешния хотел с три делфина пък била железарията на Димо Кожухаров.
После започва национализацията и кинкалерията престава да съществува. Сградата е национализирана и между 1948 и началото на 90-те години е складова база – на аптечно предприятие, на „Лазур“. В архива на историята й влиза и един пожар през 1958 г., след който сградата е възстановена. Времето върви… Дните минават. Идват годините на реституция, в които адресът на ул. „Габровска“ №27, днес „Габрово“, е върнат на фамилия Герон. Родителите на Драго превръщат сградата в хотел. Откриват го през 1995 г. Две години по-късно най-малкият от тримата синове – той – поема управлението на семейния бизнес и днес ще го срещнете усмихнат в кафе-бара да прави ново меню, да подрежда „пазара“ или да приготвя сам кафето си. Харесва му, не само защото е барист. На въпроса кое е хубавото кафе, няма да ви каже само еспресо. Ще добави италианска машина за еспресо, ръката на майстора и сорт „Арабика“ – 100 процента. Кафето тук е бленд, специално приготвян от две години за „Трите делфина“ от малка семейна пекарна във Виена. Пекарна с дългогодишна история и традиции.

„Обичам да пътувам. Веднъж в Будапеща, в кафене „Койота“, опитах кафе, което ми остави спомен и следа през целия ден. Поисках подобен вкус и за нашия хотел. Разговарях с бариста, взех адреса на австрийската пекарна и много скоро след това бях на мястото на една нарочно търсена среща. Там във Виена. За клиентите си избрах бленд с по-горчива нотка, защото развивайки от години това място, забелязвам какво избират те – ароматно кафе с мек вкус и в същото време с горчива жилка, прясно изпечено, добре приготвено“ – разказва Драго.
В годините след 1997 г. той е развил много познанства с хора, които се връщат на ул. „Габрово“. Пожелава си тези, които го посещават, да се чувстват като у дома си, да се отпуснат и в центъра на града да не усещат напрежението на динамичното време, в което живеем. Затова помага музиката – винаги приятна: джаз, ритъмен блус. Аз лично винаги имам късмет с бразилска музика. Харесва ми да пия кафето си сутрин така. С Бебел Жилберту.

От няколко месеца кафе-барът има малка промяна. Липсва старото пиано, което Драго получава, още когато е на пет. Но затова пък онова детско увлечение по класическата музика е заменено с една от днешните му страсти – пазарите. Срещу входа на кафе-бара – вход и към самата рецепция на хотела – ще видите мини пазар. Има сушени патладжани от Лозенград, туршии от Унгария, мурсалски чай от леля Теменужка от Триград, хамон от Испания и от празника на еленския бут в нашия град Елена. „Турските пазари, тези в Лозенград и в Истанбул, са сред любимите ми места. Всяка сряда в Лозенград затварят определен квартал и тогава на една улица ще намерите само зеленчуци, следващата е мястото за подправки и т.н. Да останеш на пазара в един град, който ти е чужд като култура, е голямо изкушение, преживяване и докосване. Там можеш да усетиш ритъма на другата общност, различна от теб, и в същото време да намериш общ език с нея. Затова тук създадох този мини пазар. Не е декор. И той се оказа преживяване“.
„ Нямаме сърдити клиенти – продължава Драго – нашето удовлетворение е да създадем усещане, близко до преживяването у дома: вкусна храна, приятен разговор, добра компания, хубава музика и високо качество на продуктите, които предлагаме“.

„Човек никога не трябва да съжалява за случките в живота си. Дори когато ги мислим като отклоняване от пътя, се оказва, че те са нашето истинско пътуване“. С тези думи Драгомир Андонов и със спокойна усмивка ми казва, че не съжалява… Не съжалява за връщането си от Ню Йорк в България. Тук развива „Трите делфина“ като семеен хотел, оставен му от неговите родители на мястото, избрано преди близо 100 години от прадядо му. Тук е неговата история, която в заглавието носи обичта на един родител към децата му. Трима братя, които в детските си години плуват в басейна и имат своите спортни успехи. А стилът „Бътерфлай“ е един от тези, в които са най-добри. Като делфини. Три делфина. Единия ще срещнете да пие кафе в тихия следобед, на ул. „Габрово“ № 27. Или сам ще ви направи кафе.

Какво да опитате:
– сандвича с хамон;
– салатния бар;
– кафето;
– музиката.
Общото преживяване. Ще бъде споделено преживяване, защото на мен ми харесва. И на теб ще ти хареса. Така се случва с всеки, на когото съм разказала.
„Малко уютно хотелче в една от малките улички до жп гарата на Варна“… Така преди време от Lonely Planet виждат това място. Били са негови гости. Екипът на „Трите делфина“ е научил това, когато сам е прочел признателната бележка с по-малко от десет думи на страницата на туристическия пътеводител.

Приятно пътуване. Вкусно хапване. И запомнящ престой във Варна.

От Яна