Цитираме книги. В живота живеем
Къде са ни книгите? Някакъв тих ужас прочетох в очите на дъщеря ни, когато се върна един следобед от училище и попита къде са нашите книги. Дъщеря ни е във възрастта на задължителните списъци за четене през лятото. Благодарна съм, че има истински учител, който я учи да чете с желание, не по задължение. У дома обемът на пространството предполага минимализъм в обзавеждането. Книгите не стоят нито на лавици, нито в ракли. Затова нашите са на един таван. Книги „на възраст“. Съдържат истини и различни светове, стига да й се пътува. Големи истории, разказвани от големи автори. Обичам тези книги, защото всяка една е купувана в момент, в който растем в собствената си зрялост и мъдрост. Четем това, за което имаме сетива. Купуваме книги втора употреба, купуваме и нови. Всеки у дома чете това, което пожелае. Рядко взаимно харесваме книгите си. Един на друг. Понякога ги четем разделно. Съпругът ми е редактор. Той притежава професионалното умение да може да чете всичко. Може и да отбира. Може да си „говори“ с авторите. Някои от тях ги познава. Детето ни често започва да чете сякаш се подготвя за спорт. Цел са й определен брой страници. След това идва желанието и потапянето. Аз чета непретенциозно, което не означава в хаос. Поглеждам към ревютата за дадено заглавие, следвам насоки на вече завършили книгата читатели, но в избора най-често ми се случва да подходя с интуиция. И предизвикано да е!
Това е нова рубрика в TYPEWRITER. Чакаше си реда, както непрочетената книга. Трудно ми беше заглавието. Това е като да избереш две думи, разказващи една глава от десетки книжни страници. Ако можеше да има общовалидно заглавие за всичко и то да е в една дума, лесна работа. Може да бъде „Любов“, „Омраза“, „Копнеж“, „Детство“ или… „Живот“, и точка по въпроса (.). Избраното сега е „протяжно“ за рубрика, но е спонтанно видяно в опита на много познати да живеят живота с цитати от книги. Не съм съгласна и затова обръщам перспективата. Живеем живота, за да бъде цитиран… В опита ми на четящ човек, който (за опита иде реч) понякога се развива, понякога „заспива“, една книга ме печели различно три пъти. Фабулата е онази мъничка тайна, която в цялата история е събрана в едно послание. Забулено в началото и открило ти се на финала. О, не сме слепци. Виждаме. Чувстваме. После идва „езикът“ на автора. Почеркът на творческото му писане. Обичам думите да си имат място като ноти в нотна тетрадка. Да имат мелодия. Да са добре композирани за моята душа. Да са основа на уютна къща, на пода на която мога да заспя. Обичам и накъсана реч, когато съм готова да ме заболи от истини, в които откривам себе си, мислейки се в същото време за неоткриваема. Обичам много думата „любов“. Обичам диалектната реч. И пряката реч също, не защото „скъсява“ четенето, а защото те включва в разговора. И не на последно място, една книга ще ме спечели с онези свои откъси, които ще споделям тук като цитати… И ще ги разбирате, защото вече сте ги живели.
photo: Pixabay.com/ kaboompics
Точно тази публикация, с която започвам дните на една нова рубрика, мислих да оставя без цитат. Но веднага ми хрумна друго…
В първата книга, за която ще пиша в следващ текст от категорията „Цитираме книги“. В живота живеем“, стигнах до анкетна карта. Същата разказва накратко и без украса трудовите умения на човек, който мисли да сменя работата. Има две условия: Да знаем с какво заменяме настоящата си работа. Да е желание. И да бъде съзнателен избор на промяна, е първото. Второто условие е сегашното ни работно място да бъде поискано в нечия друга мечта.
В стила на „Дневният живот на нощните пеперуди“…
Име: Яна Борисова
Пол: Романтик. До отчайване понякога. (Според книгата, тук не е задължително да посочвам дали съм мъж или жена, и без това името ми вече го подсказа.)
Години: Късни 30
Образование и специалност: Висше. Политология. Целенасочен и осъзнат избор за НЕреализация.
Предишна работа: ПР консултант.
Естество на работата. Опишете простичко задълженията си: Проучвам много. Чета още повече. Пиша на няколко листа. Един е избраният. Не е задължително да харесам всеки, когото срещам. Той или тя също не са задължени да харесат мен.
Какви необходими умения притежавате, които ви помагаха в работата: Свръх любопитство, въображение с възможност за повече от една перспектива, режим на сова, малко лудост за революционна идея и смелост да я споделям. Лека ненавист към рутината, поради което нямаме „сърдечна връзка“.
Какви други умения имате: Мечтая. Правя палачинки, които децата оценяват като „мини“ и „вкусни“. Правя и водни бомби. Не мога да опъвам палатка, при различна гледна точка това също би могло да се оцени като умение.
Какво бихте искали да работите: Creator of happiness в детски лагер. Летен и палатков.