Typewriter
Когато бях дете, исках да имам пишещата машина на майка ми. Когато пораснах, сама станах пишеща машина.
В какво се превръщат мечтите на четири пораснали деца… В „Дъвка за балончета“. Това открих в разговора с четирима сценаристи, които преди близо 10 години решават да създадат филм за своето детство. Време, в което искаш да се ожениш, но не си представяш, че можеш да се разделиш… „Дъвка за балончета“ няма да остави петно […]
Прага. Пожелано през 1997-ма. Преживяно през 2017 г. 20 години… Толкова отглеждах мечтата да отида в град, първата представа за който ми създаде една непозната жена. През 1997-ма бях студентка в София и се връщах рядко във Варна. Пътувах винаги с влак, така веднъж се озовах в купе с дама в своите късни 30 (тогава […]
Тя е Силвия. Силвия Матева основава преди пет години клуб за народни танци във Варна. И ако в един ден една идея намира своето основание/основаване, то във всеки следващ живее в своето създаване. Създава се семейство. Създава се традиция. Създава се общност. От ляво надясно: Преслава Димитрова, Красимир Няголов, Илияна Иванова, Силвия Матева, Мария Малешкова, […]
ТЕ са млади, но ако ги попитам на колко са днес и на колко ще бъдат след 20-30 години, ще ми кажат, че младостта им няма да остарее. Защото младостта е смела, има дръзновението и мечтата да променя живота – не моя, не твоя, а да носи споделена промяна, в която по-добро общество означава повече […]
Пенка Енчева е една българска баба. От тези, заминали от България отвъд океана, за да помагат на децата си да гледат своите деца. Живее в Сиатъл. Заедно с двата куфара, с които я видях в продукцията „Тази баба“ по време на фестивал в едно родопско село. Със себе си носи в Сиатъл наследена носия и […]
Да разказваш любовта е смелост да признаеш, че не можеш да живееш, без да бъдеш обичан. Да говориш за нея може да бъде и честно признание, че си неспособен да обичаш безусловно. Началото на тази публикация обмислях като откровен женски разговор за любовта в два основни момента… Онзи миг, преди началото, когато сякаш оставаш без […]
„Опитах сирене от мандра „Веселие“. Подходящо име.“ Ето така Габо разказва местата, до които стига. Започва с онова, което се открива надлъж и шир пред очите, после задочно те запознава с първия срещнат пред бакалията и в края – ето и вкусовете, които е опитал. Гавраил Гавраилов на едно място дълго не се заседява. Вчера […]
Първото бижу тя изработва преди 6 години. И като всяка истинска обич, и тази започва с моментно увлечение, минава през любимо занимание и накрая стига до пълното отдаване без условия. Диана не е завършила художествено училище, но й е дадено наследство в духа на творчествата. От онова, най-сладко наследство, което не се руши от вятър, […]
„Искам да съм дума. И никой да не ме знае“. Това пише Мария на финала в „Една седмица от лятото…“. Една седмица, която изчетох на един дъх, която помирисах изведнъж, в която чух една мелодия на цигански оркестър, в която прочетох тайна приказка в килера под стълбите и опитах за първи път книгата в сладостта […]
„в-ДЪХ-новител“ започна като запознанство. Поискано. С начало и без край. Запознанство, което не е нито единствено мое, нито само твое. Общо е в срещите ни с хора, които падат и стават, препъват се и веднага забравят, които продължават. За хората, които не се уморяват да следват себе си, докато вървят до другите, да бъдат верни. […]
Признавам, че имам интерес към картичката, която ще има своите печат и марка и утре ще тръгне в „надписаната“ й посока. Да помислим какво е тя за нас. Картичката, която последно изпратихме… Картичката, която истински ни е „познала“ и която в пожелание за нас ни мечтае в здраве, щастие и споделена радост. Обичам много картички. […]
Мария е като роклята, с която я видях за първи път. Ефирна е. Като вятър. Нали ги знаете онези тежки хора, с тежки мисли, които сложно случват нещата си. И аз понякога съм такава, и все по-малко съм като вятъра. Не зная дали Мария ме грабна точно с това. Сигурна съм, че хората просто се […]
Бях убедена, че познавам Диляна от времето на моето късно тийнейджърство, когато тя беше бебето в семейството, което още не познавах, но често срещах по пътя от вкъщи до кварталния магазин. В онова време кварталните магазинчета все още бяха малко и на четирите ъгъла на района, в който живеех. В парка виждах нейното семейство – […]
В Typewriter давам живот на нова рубрика. Ще бъде бягство. Пристанище. Пътуване. И запознанство. В-ДЪХ-НОВИТЕЛ е категория, в която срещаме подстрекатели за живота в цялата му цветност. Подстрекатели, които също имат вдъхновители и ще ни запознават и с тях, освен със себе си. Рубриката откривам с Криси. Познавам я от работните си дни в Икономически […]