Typewriter
Когато бях дете, исках да имам пишещата машина на майка ми. Когато пораснах, сама станах пишеща машина.
„И по пътя трябва да си спомня за себе си… Коя бях, коя съм, коя мога да бъда?” Ето така, с тази мисъл заминах за Азия. Без личен план, без очакване, без проучване къде точно отивам. Бях сигурна единствено в това, че пътувайки искам да разбера себе си – коя бях, коя съм, коя мога […]
Прага. Пожелано през 1997-ма. Преживяно през 2017 г. 20 години… Толкова отглеждах мечтата да отида в град, първата представа за който ми създаде една непозната жена. През 1997-ма бях студентка в София и се връщах рядко във Варна. Пътувах винаги с влак, така веднъж се озовах в купе с дама в своите късни 30 (тогава […]
Тя е Силвия. Силвия Матева основава преди пет години клуб за народни танци във Варна. И ако в един ден една идея намира своето основание/основаване, то във всеки следващ живее в своето създаване. Създава се семейство. Създава се традиция. Създава се общност. От ляво надясно: Преслава Димитрова, Красимир Няголов, Илияна Иванова, Силвия Матева, Мария Малешкова, […]
Пенка Енчева е една българска баба. От тези, заминали от България отвъд океана, за да помагат на децата си да гледат своите деца. Живее в Сиатъл. Заедно с двата куфара, с които я видях в продукцията „Тази баба“ по време на фестивал в едно родопско село. Със себе си носи в Сиатъл наследена носия и […]
Love. Не по 14-ти На 14-ти февруари исках да ти разкажа приказка. Приказка, която съм слушала от дядо си. Приказка, която е живяна наистина, макар и времето да е било старо – от дедите ни, които са виждали самодиви… Приказка, която съм сънувала. И ти си я сънувал, не си знаел, че е самодивска. Приказка, […]
„Мисля, че той наистина е истински фокусник. Нали, мамо?!“ Как да оспориш мислене, в което истината е два пъти защитена. „Той“ е Веселин Долмов с артистичното име на фокусник – Арсен и е намерил мечтата си да бъде илюзионист преди много години. Майката от въпроса съм аз, а мислещата девойка е малка и се казва […]
„Светът е книга и тези, които не пътуват, четат само една страница от нея“ са думи на св. Августин. Открих ги точно в онова време, през което вече тревожно се чудех как изчезна желанието ми да чета книга след книга, заменено от нова страст – да пътувам от едно място до следващото. В същите тези […]