Global Society. За свободните да усещат живота

Global Society… Знаем какъв е смисълът на думата „глобализация“ и как тя се вписва в живота на едно модерно общество. Аз не съм й фен, но когато чух global society като име на проект и то в музикалните среди, това ме провокира да помисля за ново разбиране. И когато слушах музиката на групата с това „глобално“ име, усетих  скрития смисъл. Глобално общество на хора, които ще бъдат докоснати от модерен джаз и ще се свържат с тази музика чрез емоция, която припомня. Спомня ти преживяно чувство или създава очакване за ново. Global Society като емоционално свързване на група хора, общо споделящи всички онези усещания, с които всекидневно вървим в живота – влюбваме се, тъгуваме, плачем, радваме се, мечтаем, силни сме или просто спираме за малко, когато се чувстваме уязвими. Такава е и музиката, която те създават – изпълнена е с цялата палитра на емоционални усещания; музика, която те докосва и в която можеш да си спомниш всички моменти със себе си. Музика за всички, които живеят по-бавно, за да усетят живота във всичките му цветове и форми.

Представям ви GLOBAL SOCIETY…

 

Global Society e сравнително нов джаз проект и още в първата година след основането му, през 2014-та, вече има своята вярна публика след редица клубни участия в София и в Пловдив. Успяват да я спечелят с оригинално звучене извън границите на конкретна музикална стилистика. Джаз композициите, които триото създава, трансформират елементи от рока, класиката и дори дигитален звук, като предлагат много лично и приятно изживяване в нежна и спокойна атмосфера. С лекота преминават от баладично звучене до модерен и ярко изразен поп саунд.

Музикантите в триото се събират през 2014 година и може да се каже, че съвместната им история в Global Society започва с пиесата „Rain“ –https://youtu.be/ntNvrJe4ngM, композирана от Павлин Бъчваров – Пацо (пиано, кийборди). Като основател на проекта по негова покана към групата се присъединяват Кирил Петров (барабани) и Димитър Сираков (китара и контрабас). Преди Global Society и тримата имат много различни изяви на сцена.

Павлин Бъчваров е познат на варненска сцена. Участието му в клубния живот тук е свързано с годините, в който е клавирист в П.И.Ф. и съавтор на редица от песните в дискографията на групата – „Колело“, „ Приказка“, „Невидимо дете“ и др. Има участия в записи на водещи симфонични оркестри у нас. Повече от година е клавирист и композитор на музиката в една от най-популярните сценични програми в Европа с конна езда, в която участват най-добрите жокеи в света. След завръщането си в България Павлин взема решение да се върне към мечтата си още от ученическите години в Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна: да свири джаз… Така създава Global Society. Пацо, Кирил и Димитър стъпват върху смуут джаза като музикален стил, който има за основа традиционния джаз, но използва според необходимостта всички останали музикални стилове. „Безспорно няколко имена оставят следа в музиката, която създаваме, и това са Есбьoрн Свенсон трио, Кийт Джарет, Mайлс Дейвис, Куинси Джоунс, също така Принс, Пърл Джем, Моби, Аеросмит, Рони Сайз. В класическата музика това са Рахманинов, Шопен, Бетовен. Списъкът може да бъде продължен, защото и тримата обичаме качествената музика. И се стремим да създаваме също такава“, казва Павлин.

Кирил Петров се присъединява към джаз проекта, веднага след като чува няколко музикални идеи. След като слуша и „Rain“, композирана от Павлин, барабанистът без колебание влиза в Global Society. Преди това има концертни участия в съставите на Софийска филхармония, оркестъра на Българско национално радио, Софийска опера, Classic FM оркестър и др. В изяви на международна сцена е тимпанист в Dublin Philharmonic Orchestra, перкусионист в Philharmonie der Nationen ( Justus Frantz ) Hamburg, тимпанист в Europa Philharmonie (Reinhard Seehafer ) Magdeburg.

Димитър Сираков (контрабас, китари) през годините е гост-музикат в „Театрален джаз бенд“ на Антони Дончев, в „The Scarlet sisters and their band’’, в Banda Del Padre и др. Сред фестивалните му участия е гостуването на сцена в Куба – на Международния джаз фестивал в Хавана.

Интервюто с Пацо, Кирил и Димитър се случи в ден, в който тримата репетираха за първото си участие във Варна. На 16 април идват за Spring Jazz Lounge – проект, в който смуут джаз групата ще изпълни 16 авторски джаз пиеси пред публика в Градската художествена галерия. В концерта ще участват и танцьори на „Lindy Hop Bulgaria“ – школата, която в последните три години развива суинг културата у нас, увличайки все повече и нови съмишленици в ритъма на Lindy Hop, Charleston и Boogie Woogie.

Участието на Global Society в проекта Spring Jazz Lounge е първото на сцена във Варна… Как се подготвяте за него? Какво да очаква публиката в програмата на концерта?

Kирил: Приключихме първата от поредицата репетиции, които сме планирали да направим във връзка с участието ни във Варна в рамките на Spring Jazz Lounge. Поканата за това събитие от страна на организатора – „Креактив ПР“ ни амбицира сериозно и ни мотивира да подходим отговорно най-вече към нас самите като музиканти. А и знаем, че публиката във Варна е взискателна. Старанието, с което подхождаме в репетицията, е още по-голямо и заради факта, че един от нас тримата е родом от Варна – пианистът ни Павлин Бъчваров. Това не само добави особен нюанс към предстоящата ни изява, но и ни прави част от неговата емоция, която е по-специална. Желанието ни е да оставим онази много лична емоция в публиката на концерта, с която ние сме създавали тази музика още в първите й изсвирени ноти. На Spring Jazz Lounge ще представим за първи път три изцяло нови композиции – „The birth of black Pegasus“, „The lookalike“, “Last attempt“.

Global Society e сравнително нова група в джаз средата. Как започна тази ваша история… Все пак и тримата преди това имате много различни търсения в музиката – за Павлин през клавира и съавторството на песни в група ПИФ и композирането и аранжимента на музика за може би най-популярното конно шоу в Европа, за Кирил – през всичките участия в големи камерни и симфонични състави, за Димитър – през състави като този на Banda DelPadre… Как се събрахте в този джаз проект?

Павлин: Събра ни желанието ни да излезем от това ежедневно предлагане на предвидима музика. Джазът в България сякаш се „успокои“ някъде около 70-те години, в случая не говоря за спокойствието като емоция или динамика на ритъма. На този стил му липсва „пулс’’, поне според мен.  Може да звуча доста крайно, но масово прави впечатление, че това, което се представя тук за „качествен джаз’’, представлява кавър версия на позната пиеса, която се свири по цял свят, на места доста по-успешно. Изключения разбира се има и това са сериозни изключения, но не са достатъчни като брой, за да насочат развитието на джаз музиката в България в друга посока. Защо да отида на концерт на кавър изпълнители, при условие че мога да гледам в същото това време оригинала с добро качество в интернет, например… Трябва ли?! Ако ще слушам музика, а и трябва да си купя и билет, то нека да бъде нещо ново… Нещо, което да ме обогати, да усетя емоцията на музиканта. Тримата, събрали се в Global society, не сме луди глави, а по-скоро търсещи нов музикален разказ. Опитваме се да открием  нова визия за продължаването на пътя на джаза като живо тяло, защото е крайно време  той да се отърси от клишетата и догмите. Да намери територия, където се твори нова атмосфера, да има чист музикален въздух… Това, което правим, е музика, стъпила стабилно върху основите на няколко стила, но поднесена иновативно.

Иначе, чисто хронологично като отговор на въпроса, нещата при нас започнаха през 2014 година. Това е времето, в което се събрахме и след което за нас като музиканти нещата дойдоха на мястото си. Всеки заяви стиловите си предпочитания и интереси и се захванахме за работа. Въпреки, че аз малко или много доминирах в насоката и стилистиката, просто защото повечето от пиесите са мое дело, индивидуалните ни предпочитания и възможности се трансформираха в общото звучене на групата и това определено е различно звучене. Казва ни го публиката, навсякъде където свирим. Имаме участия в София и в Пловдив, и верни почитатели. В джаз музиката на Global Society има джаз, но има и класика, и R&B, и чилаут,  и фънк,  звучене, „доминирано’’ от скандинавския джаз.

За джаза казват, че е музика на свободните хора… През минали години някои се опитаха да я наложат като елитарен избор. На вас какво ви осигурява джазът като усещане за живота и какво от себе си давате като желание за послание към публиката?

Димитър: Да, джазът е свобода, но и не е. За да си позволи един джаз музикант да импровизира пред публика, трябва да е преминал през теоретичните натрупвания на поне сто години. Необходимо е, за да стигне нивото на изключително добрата импровизация, за да звучи адекватно, а  интелигентната импровизация изисква още по-добра подготовка. Няма как да свириш свободно в определен музикален стил, без да си  запознат с основите на тази музика. Е, разбира се, аз коментирам общоприетата версия на нещата, защото има и гениални музиканти, на които им е дадено „свише’’ и те не минават през етапа „100 години познание назад’’.  Тaка или иначе джазът, и може би донякъде и рапът са музикалните стилове, в които свободата на изразните средства е най-голяма. Но всички знаем, че в някаква степен свободата задължава. Джазът е бунт към нормите, но контролиран, изискан бунт. Той може да бъде съпротива, но с интелектуални средства, затова трябва да си внимателен.

Кирил: Свободата за всеки отделен човек означава нещо определено, нещо лично за самия него, а за другия свободата е нещо съвсем различно. За нас като музиканти всичко в живота като емоция,  проблеми, тревоги бива по-лесно преодолявано, защото музиката има свойството да пречиства. Тя измива съзнанието както никоя друга човешка дейност. Сигурен съм, че всеки от вас има някое специалнo парче за специални случаи. Мелодия или песен, която действа безотказно – било то за повдигане на настроението, за успокоение, за меланхoличен момент и т.н.

Павлин: Като продължение на казаното от Кирил, музиката, която ние от ‘’Global society’’ правим, e точно такава. Музика, която да успокоява, да радва, да превъзбужда, да събужда, приспива или замисля. Това са всичките страни на човешката емоция. Сензитивността, която търсим като обратна връзка от публиката, е сериозно предизвикателство и не веднъж сме си говорили, че за такъв тип музикална стилистика е необходимо повече време като диалог  и търпение от наша страна, за да бъде популяризирана в мащабите, в които бихме искали. За да хареса музиката, която създаваме в Global Society, слушателят трябва да е честен, за да приеме чистосърдечно добротата и красотата, която сме вложили в нашите композиции. Може да звучи леко високомерно, не е… Това не е музика за хора, коитo бързат и вярват единствено на себе си. Хората, които биха харесали това, което правим, намират и време, и начин, и умение да погледнат навътре в себе си, те притежават способността и да виждат какво се случва в света извън тях и усещат живота във всичките му форми и цветове.

Тези, които вече са слушали ваши композиции, споделят, че имате оригинален и неподражаем стил с влияние от рок до класика… Съчетавате  акустичен с електронен звук и това също ви прави много различни за българската сцена. Има ли цена различността у нас, специално когато говорим за музикалния пазар? Кои от големите в джаз музиката са вдъхновение в създаването на Global Society като история и продукт?

Павлин: В България сякаш музикалната среда и очакванията на публиката са малко по-специфични отколкото примерно в други части на Европа и в останалия свят. Имам предвид най-вече това, че слушателят у нас, особено през последните няколко години, се е „капсулирал’’ в предпочитанията си относно музика, литература, кино. Това по някакъв начин прави всяко начинание, свързано с изкуство, по-трудно за утвърждаване. При условие че социалните мрежи в дигиталното пространството стават толкова важни и използвани в ежедневието ни, за мен лично е леко обезкуражаващо да виждам как всякакъв тип изкуство минава и заминава в потока от „новини’’,  без  да може трайно да бъде осъзнато и оценено. Съвременният живот вече ми прилича на непрекъсната новинарска емисия с  „половин’’ новини, просто защото няма време за цялата новина, а какво остава тя да бъде осмислена… В „Global society” се стараем да не обръщаме голямо внимание на тоталната комерсиализация в музиката, просто защото животът ни би станал прекалено скучен и лишен от дълбочина, а и слава Богу свирим изцяло авторска, наша музика, така че ние определяме дневния си ред. Естествено, стараем се да бъдем слушаеми и разбираеми. Смуут джазът е музикален стил, който има за основа традиционния джаз, но използва според необходимостта всички останали музикални стилове.

Като музикални влияния няма как да не споменем няколко имена, които оцветяват в голяма степен музиката ни: Есбьoрн Свенсон трио, Кийт Джарет, Mайлс Дейвис, Куинси Джоунс, Принс, Ърт Уинд енд Файър, Рахманинов, Шопен, Бетовен, Пърл Джем, Редиохeд, Моби, Аеросмит, Ъндъруърлд, Рони Сайз… Списъкът може да бъде продължен. Когато си слушал дълго време качествена музика, творческият процес след това е доста по-лесен.

Кой кой е в групата… Ще помоля с по едно изречение всеки от вас да определи ролята на другите двама. Как се допълвате например, това е само една от посоките…

Кирил: Всеки един от нас носи нещо уникално в себе си. Хубавото е, че си пасваме доста добре, така че можем да творим заедно.