Typewriter
Typewriter

Тази история започва с Ж


Ж е буква, която обичам още в първите си спомени на дете. Обична жена ме научи, че жар започва с Ж, а жарта грее и топли. Слънцето е жарко, животът не може без жар… И без нашата жажда не може. Толкова обичам тази буква, че когато веднъж минах по ул. „Веслец“ и я видях в красивата кръгла табела на ъгъла с „Цар Симеон“, погледнах  през стъклото както дете наднича във витрината с най-сладки изкушения. Видях грамофон, емблематични плочи, кресла, облечени в кадифе. И десетки, сякаш готови да оживеят в анимационен филм, малки играчки, подредени като ловни трофеи на една от стените на Ж. По-късно научих, че са от колекцията на артистичния тандем Георги Богданов и Борис Мисирков. Тогава, надничайки през прозорците на тази наистина ярка и различна джаз стая в София, бързах много и не влязох, изпих си кафето на крак докато вървях между близките улици. После, в пролетта на пандемията, с приятели пак надникнахме през широките прозорци на Ж и си обещахме, когато светът отвори, да влезем първо тук. И когато ми се случи да вляза там поне веднъж в седмицата, два часа от моето време има своята музика в тази джаз стая или бар Ж… Ж като Жечев. Йордан Жечев. Запознах се с него в събота, когато той и синът му Сава отварят бара и очакват гостите си. А те са хората, обичащи да им е хубаво. Защото тук е точно такова: хубаво. Непринудено хубаво. Истински хубаво.

Йордан Жечев е рекламист, баща на три момчета, мъж, който не забравя хубавите спомени и дори с един от тях свързва идеята да има джаз бар; обича да пътува, за него времето не е последна гара, а просто миг днес, а утре… кой знае; в събота прави салеп и пуска музика. Пак в Ж, когато не е събота и той не е зад бара, можете да го видите да работи и да говори за реклама, да я създава. Прави го с такава страст, с каквото ние – момичетата – говорим за дизайнерски обувки, мечтани пътувания, прескачането на сърцето ни между две влюбвания и за интересни места. Йордан, син на писателя Точно Жечев, е човек, който цени живота в думите, мелодиите, вкусовете и на първо място в хората. Хубав човек на хубаво място. Чака своите хора в джаз стаята на ъгъла на две стари улици в София.

Кой е моментът, в който видя бар Ж?

Не съм си представял бара преди да дойде моментът да го има.

Никога не си стоял на някакво конкретно място, където да си мислил, че искаш да имаш своя бар с буква Ж?

Толкова съзнателно, не. Но имаше едно място в Благоевград… Казваше се Swing и слава Богу, че го имаше. Направено от хора, които много обичат джаз. Барът беше отворен 24 часа. Миниатюрен, с фантастична пилешка супа. Тогава, студент с 40 лв. седмично, нямах почти никакви пари, но в Swing бяха най-милите хора на света и с тях в един момент станахме приятели. Казваха ми да сляза в кухнята и да си стопля супа, после да се кача при тях. В това място, освен че опитах вкусната пилешка супа, разширих вкуса си и към музиката. И когато преди 15 години си дойдох отново в София, завършил Американския университет в Благоевград, онзи бар ми липсваше. Години наред мислех къде е това място, тук в София. Нямаше го. Нямаше го. Нямаше го. Тогава си казах, че може да го има.

Какво място е това? Място, което събира хората в непринудена интимност, без „трябва“?

Лично, интимно, мило, неизискващо някой с някого да бъде еди-какъв си, в общуване, което те оставя свободен да бъдеш себе си. Бар „Ж“ е истинско, спокойно място с фантастична музика. От друга страна, понеже цял живот мисля в звук, пишейки думите през мелодията на тяхното изговаряне, в някакъв момент станах собственик на много хубава аудиосистема със страхотен саунд. След това станах баща на три деца, които слагаха маркери в тонколоните, спасих системата, като я пренесох в дома на майка ми. Не слушах звука ѝ често. Преди две години, когато със сина ми Сава минахме от тук и видяхме обявата, че това място се дава под наем, сякаш открих мястото ѝ тук. На 6-ти януари подписах договора за наем.

Случайно ли е, че се случи на имения ти ден?

Абсолютно случайно. Не е нарочно търсена история, но затова пък помня толкова добре фактите. Наех пространството от една много симпатична жена, без тогава да знам, че ще се превърне в сегашния бар „Ж“. Постепенно то намери атмосферата, публиката, ритъма си и заживя своя живот. Превърна се в споделяне за кръг от хора, на които тук им е меко да общуват. Меко, леко… Около нас винаги има феноменални хора. Ако притежавам талант, то нека това е талантът да се обграждам с наистина уникални хора.

И какъв е ключът, с който ти и „правилните“ в твоя свят хора се намирате?

Мисля, че същността на търсенето е да създаваш среда, в която да не се чувстваш изолиран и в нея да имаш свободата да изразиш чувства, желания и мисли.

Откога твоите съботи минават тук, зад бара?

От близо година се опитваме със Сава в събота да сме тук. Прекарваме времето заедно, така укрепваме връзката между баща и син. Време, което да помним по-нататък и да не го забравяме. Сава ще порасне, ще иска да преследва своите мечти, но ми се иска да познава и помни това „заедно“ в нашите съботи. Аз имах малко време с моя баща, той почина преди да навърша 18. Спомням си онова наше време, в което, в събота, ме вземаше и двамата ходехме на пазар. Имахме нашите пет часа заедно.

Как ти хрумна идеята с осиновяването на тези животинки, изложени на стената в бар „Ж“?

Със Савина – момичето, чийто вкус и стил в огромна степен е определящ за мястото. Всъщност моят стил от време на време присъства тук, но нейният изцяло създава духа на това пространство…, всъщност ние така или иначе имахме тази колекция от Богданов и Мисирков. По стечение на обстоятелствата веднъж си играх с една от фигурките, докато правихме монтаж при Богданов. Тогава го попитах какво е това, а той разказа, че е част от изложба. Поисках да купя фигурката и разбрах, че има още стотина. Пожелах да взема и тях. „Може ли да ги имам“, попитах. „Може“, каза Богданов. Това се случи преди 3-4 години. Тогава знаех, че всички тези животни ще намерят своята стена, но понеже нямах никакво място, ги оставих при Богданов. След Йордановден, преди две години, ги видях изложени на едната стена тук. Със Савина решихме да им дадем характер и възможността да бъдат „осиновявани“. Срещу малък месечен абонамент един клиент може да си осинови фигурка и единствено като осиновител да може да резервира място в бар „Ж“.

В работата си и по призвание си силно свързан с думите. Силно свързан си и с музиката. Колко здрава е връзката между думите и мелодиите?

Ако пишех музика, щях да знам. За мен винаги думите са били водещото във всичко, още преди да започна да работя с тях. Дори и да снимам, докато пътувам, след това откривам в кадрите надписи. Това виждам.

От кой надпис лесно ще продължиш история?

От всеки надпис може да се напише история, както от всяко семейство може да се роди роман.

Твоят къс разказ за бар „Ж“?

Ще бъде нещо без сюжет, без начало, среда и край. Малък разрез от време, а не нещо с поука. Разказ, в който времето не е гара, не е дестинация, то си тече, има го и продължава.

Колко е ценна е Ж в линията на твоя разказ?

Много ми е скъпо това Ж. Не съм се родил с тази фамилия. През целия си живот баща ми е писал като Тончо Жечев, а аз се родих като Йордан Тонев. Съдил съм държавата, за да стана Жечев, понеже такава е процедурата. Ж в табелата отвън означава само това – Жечев. Това е нашата буква: на баща ми, моята, на синовете ми.

Ти кога разбра, че си аудиофил?

В радиото на Американския университет в Благоевград, където бях продуцент, правих джингли, водех двучасово предаване за джаз в сряда. Тогава разбрах колко много не знам, защото изведнъж усетих, че не е лесно да напълниш 120 минути ефир с различен джаз и това всяка седмица. А мислех, че е много лесно…

Харесваше ли си предаването?

Не! Тогава обаче се замислих колко много ме стимулира звукът и осъзнах колко ми помага, за да се чувствам добре. Всички ние днес живеем в безкраен визуално стимулиращ свят. Всичко е насочено към окото. А когато затворим очи, откриваме колко много информация има, тя стои там, на повърхността. И ние не я ползваме и не я усещаме. Звукът е изключително важен като посока и отваряне на човека навън. Съвсем неслучайно тук съм подредил столовете „по водата на мястото“,  която води към звука. Всички столове гледат натам – насочени са към звука.

Когато пътуваш как избираш място, в което да се забавиш, да отседнеш, да останеш?

Виждам го на улицата, харесва ми и оставам. Аз съм авантюрист. Готов съм да пътувам с часове, за да стигна до ново място, за което съм чел, че е хубаво.

В бар „Ж“ е хубаво. Ще е хубаво, когато прочетете това, вече да искате да сте на това място. Отидете и в събота, когато  Йордан и Сава са там. Аз се запознах с тях в една облачна зимна и късна сутрин, за секунди прелетях от София до Истанбул, взех си салеп и се върнах на удобното кресло, за да се любувам на джаз в звук, чист като вода. Вода при извора. „Тук идват хора, които обичат да им е хубаво“, ми каза Йордан. „Ами, да. Аз съм точно такъв човек. Обичам да ми е хубаво“, се видях като през витрина, през която деца разглеждат най-сладкото на деня. Този път бях вътре.

© Copyright 2019 - Creaktive PR

Facebook, Youtube, E-mail