Typewriter
Когато бях дете, исках да имам пишещата машина на майка ми. Когато пораснах, сама станах пишеща машина.
Ж е буква, която обичам още в първите си спомени на дете. Обична жена ме научи, че жар започва с Ж, а жарта грее и топли. Слънцето е жарко, животът не може без жар… И без нашата жажда не може. Толкова обичам тази буква, че когато веднъж минах по ул. „Веслец“ и я видях в […]
Боровинковите нощи на хижа „Амбарица” в Троянския Балкан тази година идват на 27-ми юли с пълна луна и пълна програма. Представете си класическа музика и театър високо в планината, на лунна светлина и сред дъх на боровинки. Звучи завладяващо, нали? Всъщност Боровинковите нощи бързо се превърнаха в любимо и въздействащо преживяване. В тазгодишното издание на […]
„И по пътя трябва да си спомня за себе си… Коя бях, коя съм, коя мога да бъда?” Ето така, с тази мисъл заминах за Азия. Без личен план, без очакване, без проучване къде точно отивам. Бях сигурна единствено в това, че пътувайки искам да разбера себе си – коя бях, коя съм, коя мога […]
В какво се превръщат мечтите на четири пораснали деца… В „Дъвка за балончета“. Това открих в разговора с четирима сценаристи, които преди близо 10 години решават да създадат филм за своето детство. Време, в което искаш да се ожениш, но не си представяш, че можеш да се разделиш… „Дъвка за балончета“ няма да остави петно […]
„Цветовете на Варна“ е не просто календар, а послание. Юлий Василев от Tastes from Cam Era и Tales from Cam Era е фотографът в проекта, в който един от любимите градове у нас е представен с интригуващ поглед – цветен. Яна Борисова от „Креактив ПР“ и Челик – фестивал на игрите подкрепя желанието на Юлий […]
Откраднато. Обречено. Опазено… Може да бъде всяко съкровище, но къде го търсим и в какво го виждаме –всеки от нас би отговорил различно. Аз се казвам Яна. Винаги съм вярвала, че името е магия и го казваш на тези, на които вярваш. Дядо ми ме наричаше „Яно, дива“. Така научих нова дума. Самодива. Години след […]
Лятото на тази година ще ни остави емоцията от новина, която варненци дълго очакваме. Културно – развлекателен комплекс „Морско казино“ ще отвори врати, за да припомни всички онези моменти от историята на Варна, превърнали мястото в емблематично за града ни, за да развива програма за културен живот, за да посреща децата в галерия и работилници […]
The man behind the camera… Това е той и всичко, което аз научих за него от следващото интервю, всъщност е събрано в пет думи или the man behind the camera. Човекът зад камерата. Снимките на Юлий Василев ми дадоха друг поглед за фотографията. Разбрах я като много специална връзка между хората и света, който се […]
Пътят на едно познанство зависи от истините, които хората в него споделят в самото начало. За работата на Мирослав Йотов чух за първи път преди много години, когато в прегледа на поканите от културния афиш разказах за изложба с негово участие. Видях и картините му, защото трудно се разказва художник, без да си познал цветовете […]
Прага. Пожелано през 1997-ма. Преживяно през 2017 г. 20 години… Толкова отглеждах мечтата да отида в град, първата представа за който ми създаде една непозната жена. През 1997-ма бях студентка в София и се връщах рядко във Варна. Пътувах винаги с влак, така веднъж се озовах в купе с дама в своите късни 30 (тогава […]
Аз съм ПР. Всъщност съм друго нещо. Ако мечтите са абстракция, и аз съм. Срещал си мечтател. Наричат ни наивници, а когато сме деца – и лунатици. Винаги съм имала проблем с новата година. С новите си години. Всичките до една. В първия й час ми е неудобно и чашата със шампанско да държа. Нямам […]
Тя е Силвия. Силвия Матева основава преди пет години клуб за народни танци във Варна. И ако в един ден една идея намира своето основание/основаване, то във всеки следващ живее в своето създаване. Създава се семейство. Създава се традиция. Създава се общност. От ляво надясно: Преслава Димитрова, Красимир Няголов, Илияна Иванова, Силвия Матева, Мария Малешкова, […]
Допадна ми „вътрешният свят“ на Кристина, преди още да я познавам лично. Първо влязох в пекарната й, после опитах нейната емпанада. Наблюдавах я, слушах как говори на български с клиентите си, впечатли ме очарователният й акцент. Сякаш за първи път чувах езика ни в цялата му благозвучност. Кристина говори български с прости думи. Благодарение на […]
В специална вечер „Да се завърнеш в бащината къща“ хор „Българските гласове на Сиатъл“, който спечели любовта на публиката във Варна през лятото на тази година, сподели емоцията от своето първо турне в България. В родината. Разказът за работилниците с „Мистериите на българските гласове“ и с „Бански старчета“ бе предшестван от посрещане на всеки гост […]
„На педя от земята“ е единственият независим филм в конкурсната програма на „Златна роза“. В 34-тото издание на фестивала на българския игрален филм проектът на Максим Генчев, продуциран от „Амрита арт“, влиза в официалната пълнометражна селекция заедно с други 11 заглавия. Във Фестивален и конгресен център – Варна „На педя от земята“ може да гледате […]
„На педя от земята“. Какво се случва в живота, когато сме на педя от земята… Може би именно тогава се случват най-важните неща в живота. Разбираш, че няма време да се страхуваш. Във филма на Максим Генчев „На педя от земята“, който в една седмица между 19-ти и 25-септември ще бъде показан във Варна и […]
ТЕ са млади, но ако ги попитам на колко са днес и на колко ще бъдат след 20-30 години, ще ми кажат, че младостта им няма да остарее. Защото младостта е смела, има дръзновението и мечтата да променя живота – не моя, не твоя, а да носи споделена промяна, в която по-добро общество означава повече […]
Мерудия… В Уикипедия е общо наименование на всички зелени подправки. Подправки, без които животът не ще бъде… Вкусен. Изкусителен. Завладяващ. Всъщност „Мерудия“ е име на група, която се появи в делниците ми като четирилистна детелина. Пак зелена, подправяща деня с вярване, че си с половин идея по-късметлия. Ароматът на мерудия извиква спомена за бабините гозби, […]
Пенка Енчева е една българска баба. От тези, заминали от България отвъд океана, за да помагат на децата си да гледат своите деца. Живее в Сиатъл. Заедно с двата куфара, с които я видях в продукцията „Тази баба“ по време на фестивал в едно родопско село. Със себе си носи в Сиатъл наследена носия и […]
Селото е Долен. Доле е, би казала баба. Обаче това село те качва нависоко с енергията, която може да ти даде. Винаги съм мислила, че има места като песни… Имаме си музика, която веднъж слушана, се върти като плоча и се връща като ноти, тананикани в ухото ни. Не я забравяш, защото си е твоята […]