Typewriter
Когато бях дете, исках да имам пишещата машина на майка ми. Когато пораснах, сама станах пишеща машина.
„Опитах сирене от мандра „Веселие“. Подходящо име.“ Ето така Габо разказва местата, до които стига. Започва с онова, което се открива надлъж и шир пред очите, после задочно те запознава с първия срещнат пред бакалията и в края – ето и вкусовете, които е опитал. Гавраил Гавраилов на едно място дълго не се заседява. Вчера […]
Първото бижу тя изработва преди 6 години. И като всяка истинска обич, и тази започва с моментно увлечение, минава през любимо занимание и накрая стига до пълното отдаване без условия. Диана не е завършила художествено училище, но й е дадено наследство в духа на творчествата. От онова, най-сладко наследство, което не се руши от вятър, […]
„Искам да съм дума. И никой да не ме знае“. Това пише Мария на финала в „Една седмица от лятото…“. Една седмица, която изчетох на един дъх, която помирисах изведнъж, в която чух една мелодия на цигански оркестър, в която прочетох тайна приказка в килера под стълбите и опитах за първи път книгата в сладостта […]
В очакване съм на онези празници, които свързват детството с ваканциите при баба и дядо. С празниците на тяхното и моето село… Онова село, в което имаше селска фурна и около нея ухаеше на истински хляб, в което сладкарниците бяха две. Сега триочките не са същите. 🙂 Онова село, в което всеки спираше, за да […]
Love. Не по 14-ти На 14-ти февруари исках да ти разкажа приказка. Приказка, която съм слушала от дядо си. Приказка, която е живяна наистина, макар и времето да е било старо – от дедите ни, които са виждали самодиви… Приказка, която съм сънувала. И ти си я сънувал, не си знаел, че е самодивска. Приказка, […]
„в-ДЪХ-новител“ започна като запознанство. Поискано. С начало и без край. Запознанство, което не е нито единствено мое, нито само твое. Общо е в срещите ни с хора, които падат и стават, препъват се и веднага забравят, които продължават. За хората, които не се уморяват да следват себе си, докато вървят до другите, да бъдат верни. […]
Ето го и текстът… Обещан е. Провокиран е от въпрос на приятели дали мога да разкажа една врата, но като рекламен текст. И след като приключих с тази провокация, сама се изправих пред друга. Замислих се за вратите, покрай които минах в живота си. И продължавам да ги подминавам, но по-често ме спират. За вратите, […]
Тази картичка не е дълго мислена. Тя е от онези случайни идеи, които се получават, точно защото не са преднамерено търсени. Историята си има предистория. Преди две години повярвах на едно усмихнато момиче, което пожела да работи в моя ресор. Беше искрено заявено, а се оказа лицемерно. Но така научих, че младостта освен смела, може […]
Преди дни изпратих на приятелка откъс от една книга, която ме запозна със западните диалекти. В две от думите на този „мъчен“ говор бях изгубила смисъла…Трябваше ми помощ. И разчитане. Сякаш усетих какво казват, защото думите сами по себе си са интуиция. Говорят… и пак е тихо. Приятелката ми е етнолог, разбира характера на всяка […]
Признавам, че имам интерес към картичката, която ще има своите печат и марка и утре ще тръгне в „надписаната“ й посока. Да помислим какво е тя за нас. Картичката, която последно изпратихме… Картичката, която истински ни е „познала“ и която в пожелание за нас ни мечтае в здраве, щастие и споделена радост. Обичам много картички. […]
Мария е като роклята, с която я видях за първи път. Ефирна е. Като вятър. Нали ги знаете онези тежки хора, с тежки мисли, които сложно случват нещата си. И аз понякога съм такава, и все по-малко съм като вятъра. Не зная дали Мария ме грабна точно с това. Сигурна съм, че хората просто се […]
ЕДНА УЛИЦА С ДВЕ ИСТОРИИ ЗА ЧАША ЧАЙ…Това е на вратата, а когато влезеш… Не обичам календар на стената. Безвремието ме увлича по-силно. От онези хора съм, които бележат живота не с поредността на дните. В календара, който закачам, има една единствена дата – ДНЕС. Как планирам задачите – помня ги, свързвам ги с желания, […]
Бях убедена, че познавам Диляна от времето на моето късно тийнейджърство, когато тя беше бебето в семейството, което още не познавах, но често срещах по пътя от вкъщи до кварталния магазин. В онова време кварталните магазинчета все още бяха малко и на четирите ъгъла на района, в който живеех. В парка виждах нейното семейство – […]
10 ноември… Свободни ли сме? Приехме ли различния до себе си? Докъде стигна правото ни на избор и колко реално е то? И какъв избор? Дали новата номенклатура е различна от старата? На какво учи училището? Ще ни остави ли здрави здравеопазването? Колко кураж имаме за бъдещето? И да е общо! На 6 ноември бях […]
В къщата на Чудомир, с. Турия Към Девическия манастир над Калофер Малка църква в лично село. Църква „Св. Димитър“ с. Турия В Радучева къща, с. Гъбарево В книгопродавница, Карлово Етнографски музей, Казанлък Една гостоприемна порта Дюкянъ Дувар на 80 км. от Варна В къщата на Вазов, Сопот Някъде из Казанлък Пейки, вратници, дувари. Пътуване е. […]
Той промени личното ми мислене за ЩАСТИЕ извън единствената концепция за ПРАВО, което мислих, че ми се полага. Замени я с идеята за ЩАСТИЕТО като МОЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Тези, които познават Хорхе Букай извън книгите му го наричат Хорхе и следват споделените преживявания на един от най-обичаните автори не като безусловни съвети за добро живеене, а […]
В Typewriter давам живот на нова рубрика. Ще бъде бягство. Пристанище. Пътуване. И запознанство. В-ДЪХ-НОВИТЕЛ е категория, в която срещаме подстрекатели за живота в цялата му цветност. Подстрекатели, които също имат вдъхновители и ще ни запознават и с тях, освен със себе си. Рубриката откривам с Криси. Познавам я от работните си дни в Икономически […]
„Мисля, че той наистина е истински фокусник. Нали, мамо?!“ Как да оспориш мислене, в което истината е два пъти защитена. „Той“ е Веселин Долмов с артистичното име на фокусник – Арсен и е намерил мечтата си да бъде илюзионист преди много години. Майката от въпроса съм аз, а мислещата девойка е малка и се казва […]
Не е тайна. Обичам София. Там открих една надежда. Там се научих да изказвам на глас мечтите, за да ги изкрещя години по-късно. Там се научих на битки, от които съм готова да изляза победена. Там намерих приятели, с които споделям и до днес душата си. Но оставам тук…В последната година, когато пътувам натам, на […]
