Typewriter
Когато бях дете, исках да имам пишещата машина на майка ми. Когато пораснах, сама станах пишеща машина.
* FREEDOM – игра на думи, в която английската „свобода” и българската „дом” е символно определяне на културното многообразие и на преодоляването на различия Варна се превръща в голяма галерия по скулптура в дните до 10 май по време на Международната скулптурна среща FREEDOM, организирана за първи път. Събитието е в центъра на програмата в […]
„Опитах сирене от мандра „Веселие“. Подходящо име.“ Ето така Габо разказва местата, до които стига. Започва с онова, което се открива надлъж и шир пред очите, после задочно те запознава с първия срещнат пред бакалията и в края – ето и вкусовете, които е опитал. Гавраил Гавраилов на едно място дълго не се заседява. Вчера […]
Първото бижу тя изработва преди 6 години. И като всяка истинска обич, и тази започва с моментно увлечение, минава през любимо занимание и накрая стига до пълното отдаване без условия. Диана не е завършила художествено училище, но й е дадено наследство в духа на творчествата. От онова, най-сладко наследство, което не се руши от вятър, […]
„Искам да съм дума. И никой да не ме знае“. Това пише Мария на финала в „Една седмица от лятото…“. Една седмица, която изчетох на един дъх, която помирисах изведнъж, в която чух една мелодия на цигански оркестър, в която прочетох тайна приказка в килера под стълбите и опитах за първи път книгата в сладостта […]
В очакване съм на онези празници, които свързват детството с ваканциите при баба и дядо. С празниците на тяхното и моето село… Онова село, в което имаше селска фурна и около нея ухаеше на истински хляб, в което сладкарниците бяха две. Сега триочките не са същите. 🙂 Онова село, в което всеки спираше, за да […]
Love. Не по 14-ти На 14-ти февруари исках да ти разкажа приказка. Приказка, която съм слушала от дядо си. Приказка, която е живяна наистина, макар и времето да е било старо – от дедите ни, които са виждали самодиви… Приказка, която съм сънувала. И ти си я сънувал, не си знаел, че е самодивска. Приказка, […]
„в-ДЪХ-новител“ започна като запознанство. Поискано. С начало и без край. Запознанство, което не е нито единствено мое, нито само твое. Общо е в срещите ни с хора, които падат и стават, препъват се и веднага забравят, които продължават. За хората, които не се уморяват да следват себе си, докато вървят до другите, да бъдат верни. […]
Ето го и текстът… Обещан е. Провокиран е от въпрос на приятели дали мога да разкажа една врата, но като рекламен текст. И след като приключих с тази провокация, сама се изправих пред друга. Замислих се за вратите, покрай които минах в живота си. И продължавам да ги подминавам, но по-често ме спират. За вратите, […]
Тази картичка не е дълго мислена. Тя е от онези случайни идеи, които се получават, точно защото не са преднамерено търсени. Историята си има предистория. Преди две години повярвах на едно усмихнато момиче, което пожела да работи в моя ресор. Беше искрено заявено, а се оказа лицемерно. Но така научих, че младостта освен смела, може […]
Преди дни изпратих на приятелка откъс от една книга, която ме запозна със западните диалекти. В две от думите на този „мъчен“ говор бях изгубила смисъла…Трябваше ми помощ. И разчитане. Сякаш усетих какво казват, защото думите сами по себе си са интуиция. Говорят… и пак е тихо. Приятелката ми е етнолог, разбира характера на всяка […]
Признавам, че имам интерес към картичката, която ще има своите печат и марка и утре ще тръгне в „надписаната“ й посока. Да помислим какво е тя за нас. Картичката, която последно изпратихме… Картичката, която истински ни е „познала“ и която в пожелание за нас ни мечтае в здраве, щастие и споделена радост. Обичам много картички. […]
Мария е като роклята, с която я видях за първи път. Ефирна е. Като вятър. Нали ги знаете онези тежки хора, с тежки мисли, които сложно случват нещата си. И аз понякога съм такава, и все по-малко съм като вятъра. Не зная дали Мария ме грабна точно с това. Сигурна съм, че хората просто се […]
ЕДНА УЛИЦА С ДВЕ ИСТОРИИ ЗА ЧАША ЧАЙ…Това е на вратата, а когато влезеш… Не обичам календар на стената. Безвремието ме увлича по-силно. От онези хора съм, които бележат живота не с поредността на дните. В календара, който закачам, има една единствена дата – ДНЕС. Как планирам задачите – помня ги, свързвам ги с желания, […]
Бях убедена, че познавам Диляна от времето на моето късно тийнейджърство, когато тя беше бебето в семейството, което още не познавах, но често срещах по пътя от вкъщи до кварталния магазин. В онова време кварталните магазинчета все още бяха малко и на четирите ъгъла на района, в който живеех. В парка виждах нейното семейство – […]
10 ноември… Свободни ли сме? Приехме ли различния до себе си? Докъде стигна правото ни на избор и колко реално е то? И какъв избор? Дали новата номенклатура е различна от старата? На какво учи училището? Ще ни остави ли здрави здравеопазването? Колко кураж имаме за бъдещето? И да е общо! На 6 ноември бях […]
В къщата на Чудомир, с. Турия Към Девическия манастир над Калофер Малка църква в лично село. Църква „Св. Димитър“ с. Турия В Радучева къща, с. Гъбарево В книгопродавница, Карлово Етнографски музей, Казанлък Една гостоприемна порта Дюкянъ Дувар на 80 км. от Варна В къщата на Вазов, Сопот Някъде из Казанлък Пейки, вратници, дувари. Пътуване е. […]
Той промени личното ми мислене за ЩАСТИЕ извън единствената концепция за ПРАВО, което мислих, че ми се полага. Замени я с идеята за ЩАСТИЕТО като МОЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Тези, които познават Хорхе Букай извън книгите му го наричат Хорхе и следват споделените преживявания на един от най-обичаните автори не като безусловни съвети за добро живеене, а […]
В Typewriter давам живот на нова рубрика. Ще бъде бягство. Пристанище. Пътуване. И запознанство. В-ДЪХ-НОВИТЕЛ е категория, в която срещаме подстрекатели за живота в цялата му цветност. Подстрекатели, които също имат вдъхновители и ще ни запознават и с тях, освен със себе си. Рубриката откривам с Криси. Познавам я от работните си дни в Икономически […]
„Мисля, че той наистина е истински фокусник. Нали, мамо?!“ Как да оспориш мислене, в което истината е два пъти защитена. „Той“ е Веселин Долмов с артистичното име на фокусник – Арсен и е намерил мечтата си да бъде илюзионист преди много години. Майката от въпроса съм аз, а мислещата девойка е малка и се казва […]
Не е тайна. Обичам София. Там открих една надежда. Там се научих да изказвам на глас мечтите, за да ги изкрещя години по-късно. Там се научих на битки, от които съм готова да изляза победена. Там намерих приятели, с които споделям и до днес душата си. Но оставам тук…В последната година, когато пътувам натам, на […]